9.4. Фактори на взаимна зависимост

Всяка страна трябва да се справя с взаимозависимостта на няколко свързани с водата интереси. Осигуряване на жителите на физическа безопасност от природна заплаха, която водата може да упражни е само един от тях, но той оформя историческия образ на холандското общество за грижата за водата. Освен това, Холандия също има дълга история в корабоплаването и дори днес търговското (речно) корабоплаване представлява сериозен интерес, свързан с водите, взаимозависим от селскостопанските, развлекателните, природните водни интереси, както и от интересите за питейната вода. Холандската водна система се състои от няколко свързани помежду си компоненти, които са зависими от качеството и количеството на водата (Rijkswaterstaat, 2016). Заземяването, полдерите и реките в Холандия не могат да се разглеждат изолирано едни от други. Тяхната взаимосвързаност е в основата на управлението на водните системи. Особено в периоди на валежи над нормата (в Холандия и в страните нагоре по веригата) или по време на дълги периоди на засушаване, системата за разпределение на водата непрекъснато се контролира и манипулира, така че всички свързани с водните интереси да могат да бъдат оптимално обслужени. Различни сценарии, споразумения и технологии (като пропускателни пунктове) улесняват този процес. Пример за местен случайЕдин основен пример, свързан с целите на регионалното водоснабдяване с питейна вода е управлението на системата околоAmsterdam-Rijnkanaal и Noordzeekanaal (виж фигура 9.2). Тази система от канали, вододайни зони, полдери, канавки, малки и големи шлюзове, помпи и езера, освен че служи за доставките за питейна вода, е от голямо значение за плавателната връзка между IJmond, Амстердам и Германия. Реките осигуряват отвеждане на дъждовната вода във водосборните райони. Системата се влива в Северно море чрез шлюзове, но когато морското равнище е твърде високо я поема помпената станция.По време на сухите периоди, когато нивата на реките са ниски, и полдерите абсорбират вода от езерата, трябва изкуствено да се поддържа плавателна дълбочина за корабите. Това се осигурява чрез пренасочване на вода от езеротоIJsselmeer(бившето Zuiderzee, сега е природен резерват с национално и международно значение) или река Ваал с помощта на шлюзове. Но количеството, което може да бъде предоставена от Ваал зависи от количеството вода, необходимо за поддържане на водните нива в Neder-Rijn, надолу по течението на Ваал. Когато се налага от Ваал да бъде отклонена по-малко вода, има и друга възможност за захранване наAmsterdam-Rijnkanaal чрез промиване на Vecht, но само ако нивото на езеротоMarkermeerпозволява това

Фигура 9.2. Карта, адаптирана от идеограма (2016 г.)

Що се отнася до качеството на водата, засоляването е проблем в тази система. Корабите, които минават през морските шлюзове на IJmuiden са причина за навлизането на солена вода в Noordzeekanaal, по целия път до свързването му сAmsterdam -Rijnkanaal. Екологично, Noordzeekanaal има важна функция в миграцията на рибите (които живеят в солена вода, но хвърлят хайвера си в прясна вода), тъй като градиентът на солена вода предоставя уникални екологични характеристики (постепенното преминаване от солена към прясна вода е важно за рибите, за да могат да се приспособят към физиологично различните среди). Миграцията на рибите страда от поставянето на малки и големи шлюзове (Van der Linden, van Alphen, Wanningen, van Herk, 2012), което налага по-голямо сътрудничество и договорености. За момента е намерено решение чрез отваряне на шлюзовете, предназначениза отдих през нощта, за целите на миграцията на рибите. Свързано с този въпрос обаче, е нивото на солената вода в Noordzeekanaal. Тъй като той е свързван сAmsterdam -Rijnkanaal, което представлява входна точка за питейната вода, трябва да се ограничи нахлуването на солената вода. За да се спре това нахлуване от време на време се пуска вода от езероMarkermeer. Водата отAmsterdam -Rijnkanaal има и допълнителна функция. В сухи периоди може да се използва за борба със засоляването на полдерите (често съдържащи обработваема земя). Тази разпоредба е предмет на споразумението за водитеот 1980 г., озаглавено "Дребно мащабни разпоредби за водата", което определя точно дебитът под формата на m³/s на прясна вода, която трябва да бъде насочена към полдерите от системата за изпомпване на полдерите по време на периоди на недостиг на вода.Споменатият по горе пример на местен случай показва, че са разработени няколко сценарии, сключени са споразумения, изградени са кооперации и са приложени технологии в тази регионална система. Но Холандската водна система не е само локално взаимосвързана система, тъй като примерите за речния траспорт вече намекнаха за това, Холандия е силно взаимозависима от околните страни, чрез така наречените трансгранични водни хоризонти (UNGA, 2008).По отношение на хидроложките басейни, Холандия споделя своите основни речни басейни (Фигура 9.3) с други европейски страни. Основните от тях са Рейн и Маас.

Фигура 9.3. Райони на речни басейни

Преминаваща през осем суверенни европейски държави река Рейн е международен геополитически субект (Mediation project, 2016). Създадена е международна комисия за опазване на река Рейн. В момента река Рейн се захранва както от снежната покривка, така и от валежите. Благодарение на промените в климата, тя може да се промени в система, преобладаващо захранвана от валежи. Икономиките на страните, които пресича се възползват от достъпа си до река Рейн в много отношения (навигация, получаване на вода за питейни нужди и промишлена преработка на вода, в селското стопанство за напояване, за хидроенергетиката, за изхвърляне на замърсители и за охлаждане). По-голямата част от площта на басейна Meuse е във Валония (Белгия), следвана от Франция, Холандия (8000 km²), Германия, Фландрия (Белгия) и Люксембург. Както показва горния пример, страните могат на (по-) глобално ниво да се стремят към развитието на международното водно право (например, чрез ратифицирането на конвенции относно трансграничните водоносни хоризонти). В някои случаи, участниците в разработването, като например Холандия също могат да осигурят (донорска) помощ на регионално ниво, като предоставят програми за техническа помощ или за изграждане на капацитет на базата на познанията си (по отношение на канализация, водни системи, напоителни решения, контрол на наводненията и водна енергия, например; van Genderen en Rood, 2011).