9.2. Физически контекст и география

Холандия се намира в северозападна Европа и се простира на около 300 км от север на юг (най-дългата дистанция) (Фигура 9.1). Тя е една от най-гъсто населените страни в света. Населението й в момента се определя на 16 929 326 жители (Reinhard, 2009). Холандия е заобиколена от Северно море на запад и север, Германия на изток, и Белгия на юг. През Холандия и околните страни Белгия, Франция и Германия миняват няколко големи реки (4 района с речни басейни).

Холандия има 451 км брегова линия. Холандските дюни са част от по-голяма система, наречена Deltawerken (на английски: Delta Works, съоръжения в делтата). Съоръженията в делтата се състоят от язовири, по-малки и по-големи шлюзове, диги, насипи и вълноломи. Някогашното "Zuiderzee" (Зюдерзее, Южно море) сега е вътрешно изкуствено езеро (IJsselmeer, от 1932) в средата на страната, съдържащо основно прясна вода (от реките IJssel и Vecht), което е основен източник на питейна вода. Съоръженията в Зюдерзее, което дели езерото IJsselmeer от морето чрез язовири и шлюзове, е най-големият воден инженерен проект, предприет от Холандия през двадесети век.

Фигура 9.1. Карта на Холандия

Заедно със съоръженията на делтата на югозапад, Съоръженията в Зюдерзее са обявени за едно от седемте чудеса на съвременния свят.

Холандия има уникална географска история, тъй като голяма част от сегашната земя е отвоювана от морето и все още голяма част от страната (около една четвърт) е под морското равнище. Страната е много равна, само с някои хълмове на изток и на юг. Холандия винаги е имала специално отношение към водите около нея, с нейната история в мореплаването и с големите наводнения в началото на миналия век, които обърнаха внимание на страната да предприеме повече грижи в защитаването на земята от водата (например, чрез съоръженията на делтата).

Страната се радва на т.нар умерен морски климат, повлиян от Северно море и Атлантическия океан, с прохладно лято и умерени зими. През деня през зимата температурите варират от 2^оC - 6^оC до 17^оC - 20^оC през лятото. Средната сума на валежите през годината е 76.5 cm, което е сериозна стойност.

Питейната вода в Холандия идва от няколко източника. Холандия се опитва да използва най-добрите източници на разположение, за да създаде собствена питейна вода: микробиологично безопасни подпочвени води, повърхностни води с преминаване през почвата и повърхностни води, които са директно пречиствани в множествената бариерна очистка (Smeets, Medema, & van Dijk, 2009) и от 2005 г. за по-голямата част от водите не се използва хлор. За пречистване се предпочитатефизични процеси като утаяване, филтриране и UV-дезинфекция. Ако е абсолютно необходимо, се прилага окисление с използването на озон или пероксид. Микробният растеж в разпределителната система е възпрепятстван от производство и разпространение на биологично стабилна (биостабилна) вода и използването на биостабилни материали.

Само защото Холандия има такива обилни източници на (безопасна) вода, това не означава, че холандците я използват лекомислено. През 2004 г. е измереното средно потребление на общинска вода в Холандия се ред най-ниските в развитите страни при само 128 л / на глава от населението / ден.

Около 60% от холандската питейна вода идва от подземни води, главно в източната част на страната. Останалите 40% идват от повърхностни води, главно на Запад, където водните съоръжения ги изпомпват от Рейн и Маас, защото подпочвените води са солени.