9.1. Въведение

Тази глава обсъжда отношението, което народът на Холандия е формирал към и за водата. Водата и физическата безопасност са тясно свързани, но освен тази непосредствена връзка, историческият и културният опит с водата, са много важни за това как холандците я пречистват, управляват, а дори и извършват нововъведения. Целта на тази глава е не само да представи историята на отношението на една конкретна страна към водата, но да определи историческата и културната рамка на управление на водите и по този начин да придаде по-широк смисъл на това какво е отношението на Холандия към и за водата. Отношението към пречистването на питейната вода може да не е непосредствено очевидно, но проучването на зависимостта на Холандия от водата, и на взаимозависимите фактори, които предоставят на страната достъп до безопасна питейна вода днес, ще го разкрият по-надеждно.

Тази глава започва с малко информация за физическия контекст на Холандия и нейната география. На следващо място се описва екологичната й история, което ясно показва амбивалентното отношение на страната към нейната водна среда и как тя се занимава с това, както институционално, така и чрез модел на договаряне. Високата степен на взаимна зависимост на Холандия и околните страни за достъпността до безопасна питейна вода е обсъдена и как холандците провеждат управление на водите в съответствие с "модела полдер " (Снимка 9.1). Накрая се коментира съвременният иновативен процес на пречистване на водата, разработен в Холандия.

Снимка 9.1. Полдерът "Kamerik" като пример за холандската полдер система

9.2. Физически контекст и география

Холандия се намира в северозападна Европа и се простира на около 300 км от север на юг (най-дългата дистанция) (Фигура 9.1). Тя е една от най-гъсто населените страни в света. Населението й в момента се определя на 16 929 326 жители (Reinhard, 2009). Холандия е заобиколена от Северно море на запад и север, Германия на изток, и Белгия на юг. През Холандия и околните страни Белгия, Франция и Германия миняват няколко големи реки (4 района с речни басейни).

Холандия има 451 км брегова линия. Холандските дюни са част от по-голяма система, наречена Deltawerken (на английски: Delta Works, съоръжения в делтата). Съоръженията в делтата се състоят от язовири, по-малки и по-големи шлюзове, диги, насипи и вълноломи. Някогашното "Zuiderzee" (Зюдерзее, Южно море) сега е вътрешно изкуствено езеро (IJsselmeer, от 1932) в средата на страната, съдържащо основно прясна вода (от реките IJssel и Vecht), което е основен източник на питейна вода. Съоръженията в Зюдерзее, което дели езерото IJsselmeer от морето чрез язовири и шлюзове, е най-големият воден инженерен проект, предприет от Холандия през двадесети век.

Фигура 9.1. Карта на Холандия

Заедно със съоръженията на делтата на югозапад, Съоръженията в Зюдерзее са обявени за едно от седемте чудеса на съвременния свят.

Холандия има уникална географска история, тъй като голяма част от сегашната земя е отвоювана от морето и все още голяма част от страната (около една четвърт) е под морското равнище. Страната е много равна, само с някои хълмове на изток и на юг. Холандия винаги е имала специално отношение към водите около нея, с нейната история в мореплаването и с големите наводнения в началото на миналия век, които обърнаха внимание на страната да предприеме повече грижи в защитаването на земята от водата (например, чрез съоръженията на делтата).

Страната се радва на т.нар умерен морски климат, повлиян от Северно море и Атлантическия океан, с прохладно лято и умерени зими. През деня през зимата температурите варират от 2^оC - 6^оC до 17^оC - 20^оC през лятото. Средната сума на валежите през годината е 76.5 cm, което е сериозна стойност.

Питейната вода в Холандия идва от няколко източника. Холандия се опитва да използва най-добрите източници на разположение, за да създаде собствена питейна вода: микробиологично безопасни подпочвени води, повърхностни води с преминаване през почвата и повърхностни води, които са директно пречиствани в множествената бариерна очистка (Smeets, Medema, & van Dijk, 2009) и от 2005 г. за по-голямата част от водите не се използва хлор. За пречистване се предпочитатефизични процеси като утаяване, филтриране и UV-дезинфекция. Ако е абсолютно необходимо, се прилага окисление с използването на озон или пероксид. Микробният растеж в разпределителната система е възпрепятстван от производство и разпространение на биологично стабилна (биостабилна) вода и използването на биостабилни материали.

Само защото Холандия има такива обилни източници на (безопасна) вода, това не означава, че холандците я използват лекомислено. През 2004 г. е измереното средно потребление на общинска вода в Холандия се ред най-ниските в развитите страни при само 128 л / на глава от населението / ден.

Около 60% от холандската питейна вода идва от подземни води, главно в източната част на страната. Останалите 40% идват от повърхностни води, главно на Запад, където водните съоръжения ги изпомпват от Рейн и Маас, защото подпочвените води са солени.

9.3. История на опазването на околната среда в Холандия, моделът полдър и институционализирането му

Историята на опазването на околната среда в Холандия в голяма степен допринася за това как холандското общество възприема и работи със своите водни ресурси. Водата е едновременно предизвикателство и благословен дар за жителите на страната, както и голяма част от холандската история е свързана с адаптацията към тяхната водна среда. Някои дори биха казали, че водата е в гените на холандците (Dutch Water Sector, 2016). До около 1000 сл. Хр. Холандия не е била много обитаемо място, тя се е състояла главно от блата (ниска, влажна земя) и хора, построили могили (т. нар. terps), за да се предпазят от наводненията и бурното море. В началото на Средновековието, западната част на Холандия все още основно се е състояла от торфища. Селяните дренирали земята си като копаели канавки, строяли язовири и диги (Rijkswaterstaat, 2016), но дори и тогава управлението на водите се е основавало на сътрудничество между няколко собственици и ползватели на земи.

Сътрудничеството и "моделът полдер" (форма на сътрудничество в търсене на най-добрия компромис) са типични за холандския подход към управлението на водите. От самото начало става ясно, че единственият начин да се справят с проблемите с водата е да работят заедно. Земята била няколкократно опустошавана от наводнения и големи части са изчезвали в морето. Зюдерзее (голямото вътрешно море) например, се е образувало от такъв потоп около 1300 г. (Rijksuniversiteit Groningen, 2016 г.). От 13-ти век насетне са се образували големи кооперации, основани на общия интерес за безопасна вода. Източването на басейни и езера с помощта на вятърни мелници (сега част от известния международен образ на страната) започнало след 1400 г. (Снимка 9.2), когато са построени големите морски укрепления (Rijksuniversiteit Groningen, 2016).

Снимка 9.2. Холандска вятърна мелница

Понастоящем в Холандия съществуват 3000 полдери (виж фигура 1 за пример), които са създадени предимно от дренажи с помощта на вятърните мелници и помпените станции. Последната голямо водно природно бедствие, което народът на Холандия преживява е било през 1953 г. (Снимка 9.3). Също така, в по-ново време става необходимо сътрудничеството с участието на няколко области на политика, за справяне с множеството интереси, свързани с водата.

Снимка 9.3. Сътрудничество за изграждане на диги след голямата буря от 1953 г.

Министерството на Жилищното строителство, пространственото планиране и околната среда в Холандия е отговорно за снабдяването с питейна вода. В момента то работи заедно с Министерството на транспорта, благоустройството и управлението на водите, което координира управлението на водите и управлението на водите, държавна собственост.

Rijkswaterstaat, основан през 1798 г. като " "Bureau voor den Waterstaat" е част от холандското Министерство на инфраструктурата и околната среда. Неговата роля е практическото изпълнение на управлението на водите и благоустройството, включително изграждането и поддръжката на пътища, защитата и профилактиката от наводнения. Националното обществено здраве и агенцията за околната среда се отчитат на холандското правителство ежегодно.

Съществуват и по-ниски нива на управление, които също са ангажирани с проблема:

• Провинции (за регионалната политика и наредбите, свързани с околната среда, за правото на собственост на фирмите за водоснабдяване);
• Общини (за канализацията, за градската канализация, за правото на собственост на фирмите за водоснабдяване);
• Регионални съвети по водите (за оперативното регионално управление на водите, пречистването на градските отпадъчни води).

Водоснабдяване в Холандия е институционализирано от националното законодателство от 1950-те. Стандартите за качество са въведени със Закона за водоснабдяване от 1957 г. и същевременно са взети мерки, за да се намали замърсяването на водите. За да се предотврати прякото заустване на непречистените отпадни води в повърхностните води, водните бордове и общините изграждат пречиствателните станции. Но по това време тези мероприятия все още не функционират по систематичен начин (Reinhard, 2009).

Холандия създава Кралска асоциация за снабдяване с питейна вода (KVWN) в 1899 г. По време на миналия век малките компании за водоснабдяване са били интегрирани постепенно в регионални публични дружества (това отнема около 50 години). Това довежда до формиране на 11 фирми за доставка на вода за страната през 2006 г. За да се достигне 99% покритие с водоснабдените холандски домакинства, правителството предоставя финансова подкрепа между 1950-те и 1970-те (TU Delft, 2016 г.).

KVWN е родното място на организации като VEWIN, Kiwa, Aqua for All. VEWIN е Съюз на холандските водоснабдителни компании. Има и много силни сътрудничества в областта на изследванията; Kiwa and KWR (Институт за научни изследвания на кръговрата на водата) са например основни партньори в съвместни изследователски програми, както е определено от водните дружества. Повечето фирми за питейна вода в Холандия са публична собственост на частни търговски дружества, не за печалба. Това са институции, които напълно покриват разходите си, без общински или държавни субсидии.

През 2009 г. е приет нов Закон за питейните води в Холандия (Helpdeskwater, 2016) с нови разпоредби по отношение на производството и разпределението на питейната вода, както и организирането на доставката на обществена питейна вода. Той покрива, например оценка на риска за непрекъснатост на снабдяването с питейна вода, управлението на прекъсванията и спешните доставки и правните задължения/задачи на водоснабдителните дружества. Този нов закон вече отчита новите европейски тенденции, като например Рамковата директива за водите (РДВ), Директивата за защита от наводнения и Рамковата директива за морската стратегия (Директиви 2007/60/ЕС и 2008/56/ЕС).

В акта от 2009 г. са формулирани няколко директиви. Фирмите за доставка на водите следва да:

• работят устойчиво и ефективно за общественото водоснабдяване,
• да изграждат, управляват и поддържат необходимата инфраструктура,
• да доставят питейна вода в съответствие с правните норми,
• за снабдяването с питейна вода да обвързват потребителите с такси, които са справедливи, прозрачни и недискриминации,
• да гарантират производство и разпределението от източника до точката на предлагане,
• да допринасят за защитата на водните ресурси,
• да допринасят за осигуряване качеството на водата между точката на предлагане и мястото на потребление (чешмата), например чрез проверка и обществена информация.

Като се има предвид добрата международна репутация на холандците за тяхното управление на водите, изглежда, че "моделът полдер" е успешен за осигуряването на холандските граждани на безопасна и с достатъчно добро качество вода (Dutchwaterauthorities, 2015)

9.4. Фактори на взаимна зависимост

Всяка страна трябва да се справя с взаимозависимостта на няколко свързани с водата интереси. Осигуряване на жителите на физическа безопасност от природна заплаха, която водата може да упражни е само един от тях, но той оформя историческия образ на холандското общество за грижата за водата. Освен това, Холандия също има дълга история в корабоплаването и дори днес търговското (речно) корабоплаване представлява сериозен интерес, свързан с водите, взаимозависим от селскостопанските, развлекателните, природните водни интереси, както и от интересите за питейната вода. Холандската водна система се състои от няколко свързани помежду си компоненти, които са зависими от качеството и количеството на водата (Rijkswaterstaat, 2016). Заземяването, полдерите и реките в Холандия не могат да се разглеждат изолирано едни от други. Тяхната взаимосвързаност е в основата на управлението на водните системи. Особено в периоди на валежи над нормата (в Холандия и в страните нагоре по веригата) или по време на дълги периоди на засушаване, системата за разпределение на водата непрекъснато се контролира и манипулира, така че всички свързани с водните интереси да могат да бъдат оптимално обслужени. Различни сценарии, споразумения и технологии (като пропускателни пунктове) улесняват този процес. Пример за местен случайЕдин основен пример, свързан с целите на регионалното водоснабдяване с питейна вода е управлението на системата околоAmsterdam-Rijnkanaal и Noordzeekanaal (виж фигура 9.2). Тази система от канали, вододайни зони, полдери, канавки, малки и големи шлюзове, помпи и езера, освен че служи за доставките за питейна вода, е от голямо значение за плавателната връзка между IJmond, Амстердам и Германия. Реките осигуряват отвеждане на дъждовната вода във водосборните райони. Системата се влива в Северно море чрез шлюзове, но когато морското равнище е твърде високо я поема помпената станция.По време на сухите периоди, когато нивата на реките са ниски, и полдерите абсорбират вода от езерата, трябва изкуствено да се поддържа плавателна дълбочина за корабите. Това се осигурява чрез пренасочване на вода от езеротоIJsselmeer(бившето Zuiderzee, сега е природен резерват с национално и международно значение) или река Ваал с помощта на шлюзове. Но количеството, което може да бъде предоставена от Ваал зависи от количеството вода, необходимо за поддържане на водните нива в Neder-Rijn, надолу по течението на Ваал. Когато се налага от Ваал да бъде отклонена по-малко вода, има и друга възможност за захранване наAmsterdam-Rijnkanaal чрез промиване на Vecht, но само ако нивото на езеротоMarkermeerпозволява това

Фигура 9.2. Карта, адаптирана от идеограма (2016 г.)

Що се отнася до качеството на водата, засоляването е проблем в тази система. Корабите, които минават през морските шлюзове на IJmuiden са причина за навлизането на солена вода в Noordzeekanaal, по целия път до свързването му сAmsterdam -Rijnkanaal. Екологично, Noordzeekanaal има важна функция в миграцията на рибите (които живеят в солена вода, но хвърлят хайвера си в прясна вода), тъй като градиентът на солена вода предоставя уникални екологични характеристики (постепенното преминаване от солена към прясна вода е важно за рибите, за да могат да се приспособят към физиологично различните среди). Миграцията на рибите страда от поставянето на малки и големи шлюзове (Van der Linden, van Alphen, Wanningen, van Herk, 2012), което налага по-голямо сътрудничество и договорености. За момента е намерено решение чрез отваряне на шлюзовете, предназначениза отдих през нощта, за целите на миграцията на рибите. Свързано с този въпрос обаче, е нивото на солената вода в Noordzeekanaal. Тъй като той е свързван сAmsterdam -Rijnkanaal, което представлява входна точка за питейната вода, трябва да се ограничи нахлуването на солената вода. За да се спре това нахлуване от време на време се пуска вода от езероMarkermeer. Водата отAmsterdam -Rijnkanaal има и допълнителна функция. В сухи периоди може да се използва за борба със засоляването на полдерите (често съдържащи обработваема земя). Тази разпоредба е предмет на споразумението за водитеот 1980 г., озаглавено "Дребно мащабни разпоредби за водата", което определя точно дебитът под формата на m³/s на прясна вода, която трябва да бъде насочена към полдерите от системата за изпомпване на полдерите по време на периоди на недостиг на вода.Споменатият по горе пример на местен случай показва, че са разработени няколко сценарии, сключени са споразумения, изградени са кооперации и са приложени технологии в тази регионална система. Но Холандската водна система не е само локално взаимосвързана система, тъй като примерите за речния траспорт вече намекнаха за това, Холандия е силно взаимозависима от околните страни, чрез така наречените трансгранични водни хоризонти (UNGA, 2008).По отношение на хидроложките басейни, Холандия споделя своите основни речни басейни (Фигура 9.3) с други европейски страни. Основните от тях са Рейн и Маас.

Фигура 9.3. Райони на речни басейни

Преминаваща през осем суверенни европейски държави река Рейн е международен геополитически субект (Mediation project, 2016). Създадена е международна комисия за опазване на река Рейн. В момента река Рейн се захранва както от снежната покривка, така и от валежите. Благодарение на промените в климата, тя може да се промени в система, преобладаващо захранвана от валежи. Икономиките на страните, които пресича се възползват от достъпа си до река Рейн в много отношения (навигация, получаване на вода за питейни нужди и промишлена преработка на вода, в селското стопанство за напояване, за хидроенергетиката, за изхвърляне на замърсители и за охлаждане). По-голямата част от площта на басейна Meuse е във Валония (Белгия), следвана от Франция, Холандия (8000 km²), Германия, Фландрия (Белгия) и Люксембург. Както показва горния пример, страните могат на (по-) глобално ниво да се стремят към развитието на международното водно право (например, чрез ратифицирането на конвенции относно трансграничните водоносни хоризонти). В някои случаи, участниците в разработването, като например Холандия също могат да осигурят (донорска) помощ на регионално ниво, като предоставят програми за техническа помощ или за изграждане на капацитет на базата на познанията си (по отношение на канализация, водни системи, напоителни решения, контрол на наводненията и водна енергия, например; van Genderen en Rood, 2011).

9.5. Иновации в холандския сектор води

"Холандия живее с водата. Нарастването на населението, урбанизацията и покачването на морското равнище превръщат водата във все по-голямо предизвикателство по отношение на управлението й по устойчив начин. Необходима е изобретателност, за да се гарантира постоянно добро качество и количество на водата"(SenterNovem, 2016). Една скорошна иновация, която цели да направи пречистването на отпадните води по-ефективно е Nereda. Nereda® е иновативна модерна технология за биологично пречистване на отпадните води, която пречиства водата с помощта на уникалните характеристики на аеробна гранулирана биомаса. Процесът може да се наблюдава на приложеното видео:https://www.youtube.com/watch?v=P6fWCEHPt_0.

Използвана литература

Delta Works. (n.d.) In Wikipedia. Retrieved January 26, 2016, fromhttps://en.wikipedia.org/

Dutch Water Sector (n.d.).The Netherlands – A brief history. Retrieved January 26, 2016 fromhttp://www.dutchwatersector.com/our-history/.

Dutchwaterauthorities (2015).Water governance: The Dutch water authority model. Retrieved January 26, 2016 fromhttp://www.dutchwaterauthorities.com/

Helpdeskwater (2016).The water act in brief.Retreived January 27, 2016 fromfile:///C:/Users/fpr/Downloads/

Ideogram (2016).Netwerkkaart van Nederlandse Waterwegen. Retreived January 27, 2016 fromhttp://www.ideogram.nl/sites/

Mediation project (2016). Turning point analysis of Rhine river policies. Retreived January 27, 2016 fromhttp://www.mediation-project.eu/platform/

Reinhard, S. (2009).Water policy in the Netherlands: integrated management in a densely populated delta. Earthscan.

Rijksuniversiteit Groningen (2016).Windmills in Dutch history. Retrieved January 26, 2016 fromhttp://www.let.rug.nl/polders/

Rijkswaterstaat (2016).Water management in the Netherlands. Retrieved January 26, 2016 fromhttps://staticresources.rijkswaterstaat.nl/binaries/

SenterNovem (2016). Living with water: 49 water projects in the Netherlands within the context of LIFE Environment (1992-2006). Retreived January 27, 2016 from

http://ec.europa.eu/environment/

Smeets, P. W. M. H., Medema, G. J., & Van Dijk, J. C. (2009). The Dutch secret: how to provide safe drinking water without chlorine in the Netherlands.Drinking Water Engineering and Science,2(1), 1-14.

TU Delft (2016). Addendum Drinking water and the Netherlands. Retreived January 27, 2016 fromhttp://ocw.tudelft.nl/fileadmin/ocw/

UNGA (2008).Resolution A/RES/63/124: the law of transboundary aquifers. Accessed on 01-12-15 athttp://www.isarm.net/

Van der Linden, G. van Alphen, J., Wanningen, H. van Herk, J. (2012). Snelweg voor vissen: Samenwerking aan vismigratie Noordzeekanaal loont. Retreived January 27, 2016

Van Genderen, R., & Rood, J. (2011). Water diplomacy: A niche fort he Netherlands? Retreived January 27, 2016 fromhttp://www.clingendael.nl/sites/default/files/20111200_cling_report_waterdiplomacy_rgenderen_jrood.pdf