5.5. Стандарти за прилагане на дезинфекция на водата

5.5.1. Стандартизация на дезинфекцията на питейната вода

Вече десетилетия наред хлорът играе съществена роля при пречистването на водата. Той е най-широко използваният дезинфектант. Предимството му се състои в това, че е лесен за произвеждане и сравнително евтин. Хлорът ефективно убива патогените. Допринася за надеждността на питейната вода, получена от повърхностни води. За дезинфекция на вода на места, където не се практикува съвкупно пречистване на питейната вода, се използват хлорни таблетки. След откриването на хлорираните вторични продукти нараства употребата на алтернативни дезинфектанти.

5.5.2. Стандарти за дезинфекция на питейната вода в ЕС

Повечето европейски страни провеждат дезинфекция на питейната вода от края на деветнадесети или началото на двадесети век. За целта често е използван хлор.

Най-ранното известно прилагане на дезинфекция на питейната вода в Европа е добавянето на хлорирана белина в Миделкерке (Белгия). През 1905 г. Лондонският столичен борд по водите въвежда дезинфекцията на питейната вода след проучвания върху механизма на дезинфекция с хлор при пречистване на водите. Според въпросната организация дезинфекцията с хлор е била считана за подходяща алтернатива за продължително съхранение на непреработена вода. В процеса на съхранение патогенните бактерии умирали по естествен път.

5.5.3. Европейска Директива 98/83/EО за питейната вода

Политиките на Европейския съюз по отношение на питейната вода имат над 30-годишна история. През 1998 г. е издадена директива (98/83/EО), която постановява минимални стандарти за водата, предназначена за ползване от човека. Директивата включва норми за дезинфектантите и техните вторични продукти, подобно на препоръчаните от СЗО. Тя гарантира, че водата, предназначена за позлзване от човека, е безопасна и безвредна. Главните цели на тази директива са:

• да обезпечава контрола на качеството на питейната вода чрез прилагане на последните научни постижения;
• да осигурява ефективен мониторинг и оценка на качеството на питейната вода;
• своевременно да предоставя достатъчна и вярна информация на потребителите;
• за допринася за по-широките политики на ЕС за водите и здравето.

Директивата на ЕС за питейната вода (98/83/EО) се прилага за:

• всички разпределителни системи, обслужващи над 50 души или предоставящи над 10 кубически метра на ден;
• питейна вода от цистерни;
• питейна вода в бутилки или контейнери;
• водата, използвана в хранително-преработвателната промишленост.

Директивата за питейна вода обаче не се прилага за:

• природните минерални води;
• водите, които са лекарствени продукти.

Общо 48 микробиологични, химични и индикаторни параметъра се покриват от Директивата и са предмет на редовен мониторинг и изпитване. При прилагане на Директивата за питейна вода в своето национално законодателство държавите – членки на Европейския съюз, могат да включват допълнителни изисквания, напр. регулиране на допълнителни вещества, които са от значение в рамките на тяхната територия, или да поставят по-високи стандарти. Държавите членки обаче нямат право да поставят занижени стандарти.

Във връзка с предписанията на Директивата за питейна вода в Европа болшинството компании за производство на питейна вода използват хлор за дезинфектант. Въвежда се във водата като газообразен хлор, калциев хипохлорит или натриев хипохлорит. Озон се добавя за контролиране на вкуса и мириса. За приготвяне на питейна вода от повърхностни източници като главен дезинфектант в повечето случаи се използва хлор. За пречистване на подпочвени води, което е по-опростен процес на обработка, често хлорът се явява единственият подобаващ дезинфектант.

В Европа се прилагат също и алтернативни дезинфектанти за питайна вода (Фиг. 1). Франция например използва предимно озон, като това започва през 1906 г. Италия и Германия прилагат озон или хлорен диоксид като главен окислител и дезинфектант. Хлор се добавя за остатъчна дезинфекция. Великобритания е една от малкото европейски страни, които ползват хлорамини за остатъчна дезинфекция в разпределителната мрежа и за отстраняване на вторични продукти от дезинфекцията. Финландия, Испания и Швеция в отделни случаи прилагат хлорамини за дезинфекция.

Фиг. 1. Приложение на дезинфектанти в някои държави – членки на ЕС (Lenntech: http://www.lenntech.com/applications/drinking/drinking_water.htm)

5.5.4. Насоки за биоцидните продукти

През 1998 г. е въведена и Директивата за биоцидите. При това, на 22-ри май 2012 г. бе приет Регламентът за биоцидите (BPR, Регламент (ЕС) 528/2012), който отменя Директивата за биоцидите (Директива 98/8/ЕО). Последният касае пускането на пазара и употребата на биоциди, които се използват за защита на хората, животните, материали или изделия срещу вредни организми, като вредители или бактерии, посредством действието на активните вещества, съдържащи се в бицидния продукт. Този регламент цели да подобри функционирането на пазара за биоциди в ЕС, като същевременно се гарантира висока степен на защита за хората и околната среда. Има за цел да хармонизира пазара на ниво ЕС; да опрости процедурите по одобряване на активни вещества и издаване на разрешителни за биоциди.

Според този Регламент биоцидът е активно вещество или препарат, съдържащ активно вещество, чието предназначение е да убива или инактивира вредни или нежелани микроорганизми с биологични или химични средства. Химичните дезинфектанти за води също се класифицират като биоциди.

Ако даден биоцид се употрабява неправилно, може да причини вреди за здравето на човека, животните или растенията или за околната среда. Държавите от Европейския съюз определят дали дадено вещество може да бъде използвано за определени цели. Когато някоя компания се нуждае от разрешително за употреба на даден биоцид, то следва да бъде потърсено от правителството на съответната държава. Искане трябва да бъде отправено и до европейското правителство. Правителствата на отделните държави вземат решения основно за това дали дадено вещество е разрешено. В резултат дадено вещество може да бъде разрешено в една европейска държава, но да е ограничено в Европейския съюз и обратното.