Водата, като естествен източник е основен елемент от човешкия живот. Чистата питейна вода и адекватната канализация са от основно значение за благосъстоянието на хората и на обществото като цяло. Специалния характер на водата е от съществено значение за здравето, както и ключов компонент в социалните и икономическите дейности, определяйки специален културен статус и следователно специална позиция в обществената политика. Сладководните ресурси традиционно се разглежда като нещо, до което всички членове на човешката общност имат право на достъп., Водата е основна човешка потребност и достъпа до минимални количества чиста вода (20 литра на човек на ден) трябва да бъде право на всеки. Достъпът до чиста вода и канализация се счита от много от сегашните международни програми и платформи като основно човешко право, необходимо за воденето на здравословен и достоен човешки живот (URL 1).
Фактически, в миналото, прилагането на управление на водните ресурси за достъп до чиста вода и канализация, се считало свързано повече с техническите и инженерните области. Днес този подход се счита, че е по-скоро насочен към търсенето и в този смисъл - налице е промяна към по-интегриран подход. Водата е основният фактор, с който се създава мрежа от връзки между енергията, безопасността на храните и околната среда. Необходим е холистичен подход за определяне на проблема, а също и процеса на решение в тази сложна структура. По този начин още по-важно е ефективното и ефикасното управление на водоизточниците, които все повече се замърсяват и изчерпват. Днес, достъпът до чиста вода е високо интензивен капитал, и същевременно е оскъден капитал (Green, 2003). Водоснабдяването и канализацията изискват огромно количество капиталови инвестиции в инфраструктурата, като например тръбни мрежи, помпени станции и пречиствателни станции. Смята се, че страните, членки на ОИСР трябва да инвестират най-малко 200 милиарда долара на година, за да подменят стареещата водна инфраструктура, за да гарантират снабдяването, намаляването на дела на течовете и защитата на качеството на водата (URL 2). Процесът на достъп до чиста вода (улавяне на водата като отток или под формата на подпочвени води, съхраняване на повърхностната вода или подпочвената вода, транспортирането й до мястото на ползване) осигурява научен подход с решаваща роля в установяването на комплексните взаимоотношения между водоизточниците и икономиката. Финансовите и икономическите измерения засягат използването на водните ресурси, извличането на водата, замърсяването или разпределението й в различните икономически сектори като селското стопанство, енергетиката, промишлеността и доставката й на градовете, както и между местните, регионалните и трансграничните речни басейни. Водните ресурси и икономиката имат за цел да допринесат за развитието на напредналото интегрирано хидро-икономическо моделиране на речния басейн в национален и международен мащаб, за оценка на водните ресурси, за проектиране и оценка на инструментите на политиката за водите, включително водните пазари и икономиката на общественото водоснабдяване, канализацията и пречистването на отпадни води в развитите и развиващите се региони (Brouwer 2015). Освен това, водата играе важна роля за националните икономики, тъй като е основен входен елемент за много сектори. Цялостната стратегия за развитието на една страна и използването на макроикономическите политики - включително фискални, парични и търговски политики - пряко или косвено засягат търсенето и инвестициите в свързаните с водата дейности (Sanctuary, 2005).