11.1. Въведение

До втората половина на 20-ти век в много икономически книги природата като фактор на производство, се счита за по-малко значима. Водата не е в сферата на интерес за икономистите. Погледнато исторически, Адам Смит, Дейвид Рикардо и Малтус, заедно с други класически икономисти, са признали земята (т.е. всички природни ресурси) като фактор на производството. Възможно е обаче да се каже, че конфликтът между ограничените ресурси и развитието започва с Томас Малтус (1766-1834). Законът за теорията на намаляващата възвръщаемост е силно пропагандиран от Малтус. Според теорията, колкото повече капитал и вложен труд са приложени към определена площ земя, пределният продукт от капитала и съчетаният труд, в крайна сметка ще намалеят, а от там ще намалее и продукция на глава от населението. За разлика от други класически икономисти, Малтус се концентрира в краткосрочен план, а не в дългосрочен перспектива и за него земята е непроменлива величина. Нео-класическите икономисти се концентрират главно върху труда и капитала. В действителност, в миналото косвеното възобновяване на природните ресурси е било лесно, те са били включвани в производствения процес и се предполагало, че са неизчерпаеми и безкрайни в съответствие с текущото търсене. Например, според Маркс природните ресурси могат да бъдат използвани като свободни стоки. Той предполага, че след премахването на частната собственост, бъдещото общество може да произвежда продуктите на природата само с реалните производствени разходи (Krautkraemer 2005).

Условията днес обаче, са се променили значително. Населението е нараснало почти 7.5 пъти от индустриалната революция насам. Населението на света се увеличава с около 80 милиона души всяка година. Градското население на света се очаква да нарасне до 6,3 милиарда души през 2050 г. от 3,4 милиарда през 2009 г., което представлява едновременно нарастване на населението и нетната миграция от селата към града (WWDR, 2015). С такива въпроси като глобалното изменение на климата и замърсяването на атмосферата, изчерпването на природните ресурси, индустриализацията, околната среда се превръща в един от най-ограничените фактори. Икономиката, като наука проучва как оскъдните ресурси могат да отговорят на неограничените потребности на човека не е безразлична към това развитие; това води до появата на нова област наречена икономика на околната среда. Като една от областите на науката икономика, икономиката на околната среда изследва проблемите на околната среда по отношение на икономиката и на приноса й за опазването на околната среда и природните ресурси на и обхваща много под-области като икономика на енергетиката, икономика на замърсяването на водите, икономика на водите, водни ресурси и икономика.

Днес, една от най-проблемните области на природните ресурси са водите. Като цяло, водата се използва в селското стопанство за напояване, за промишлени и за битови нужди. Промените в начина на живот и хранителните навици през последните години изискват по-голямо потребление на вода на глава от населението. Както бе споменато по-горе, бързото увеличаване на населението, урбанизацията, индустриализацията, глобалната промяна на климата и замърсяването на атмосферата, или течовете от системата за разпределение, остават фактори, които ограничават търсенето на безопасна вода. Освен това, много подпочвени водни запаси са вече на изчерпване, докато режима на валежите се очаква да стане по-хаотичен с изменението на климата. До 2050 г. в световен мащаб търсенето на вода се очаква да се увеличи с 55%, което се дължи главно на растящите изисквания на производството, генерирането на топлинна електроенергия и домашно потребление. Според доклад на ООН за световното водно развитие 2015", ако не се възстанови баланса между търсенето и ограничените доставки, светът ще се изправяи пред все по-тежък глобален дефицит на вода" (WWDR 2015)..

11.2. Важността на икономиката за водния сектор

Водата, като естествен източник е основен елемент от човешкия живот. Чистата питейна вода и адекватната канализация са от основно значение за благосъстоянието на хората и на обществото като цяло. Специалния характер на водата е от съществено значение за здравето, както и ключов компонент в социалните и икономическите дейности, определяйки специален културен статус и следователно специална позиция в обществената политика. Сладководните ресурси традиционно се разглежда като нещо, до което всички членове на човешката общност имат право на достъп., Водата е основна човешка потребност и достъпа до минимални количества чиста вода (20 литра на човек на ден) трябва да бъде право на всеки. Достъпът до чиста вода и канализация се счита от много от сегашните международни програми и платформи като основно човешко право, необходимо за воденето на здравословен и достоен човешки живот (URL 1).

Фактически, в миналото, прилагането на управление на водните ресурси за достъп до чиста вода и канализация, се считало свързано повече с техническите и инженерните области. Днес този подход се счита, че е по-скоро насочен към търсенето и в този смисъл - налице е промяна към по-интегриран подход. Водата е основният фактор, с който се създава мрежа от връзки между енергията, безопасността на храните и околната среда. Необходим е холистичен подход за определяне на проблема, а също и процеса на решение в тази сложна структура. По този начин още по-важно е ефективното и ефикасното управление на водоизточниците, които все повече се замърсяват и изчерпват. Днес, достъпът до чиста вода е високо интензивен капитал, и същевременно е оскъден капитал (Green, 2003). Водоснабдяването и канализацията изискват огромно количество капиталови инвестиции в инфраструктурата, като например тръбни мрежи, помпени станции и пречиствателни станции. Смята се, че страните, членки на ОИСР трябва да инвестират най-малко 200 милиарда долара на година, за да подменят стареещата водна инфраструктура, за да гарантират снабдяването, намаляването на дела на течовете и защитата на качеството на водата (URL 2). Процесът на достъп до чиста вода (улавяне на водата като отток или под формата на подпочвени води, съхраняване на повърхностната вода или подпочвената вода, транспортирането й до мястото на ползване) осигурява научен подход с решаваща роля в установяването на комплексните взаимоотношения между водоизточниците и икономиката. Финансовите и икономическите измерения засягат използването на водните ресурси, извличането на водата, замърсяването или разпределението й в различните икономически сектори като селското стопанство, енергетиката, промишлеността и доставката й на градовете, както и между местните, регионалните и трансграничните речни басейни. Водните ресурси и икономиката имат за цел да допринесат за развитието на напредналото интегрирано хидро-икономическо моделиране на речния басейн в национален и международен мащаб, за оценка на водните ресурси, за проектиране и оценка на инструментите на политиката за водите, включително водните пазари и икономиката на общественото водоснабдяване, канализацията и пречистването на отпадни води в развитите и развиващите се региони (Brouwer 2015). Освен това, водата играе важна роля за националните икономики, тъй като е основен входен елемент за много сектори. Цялостната стратегия за развитието на една страна и използването на макроикономическите политики - включително фискални, парични и търговски политики - пряко или косвено засягат търсенето и инвестициите в свързаните с водата дейности (Sanctuary, 2005).

11.3. Икономически характеристики на водите

Категоризирането на водата или опитите да я определят в икономически смисъл представляват сериозно предизвикателство, защото водата може да се разглежда в множество измерения по отношение на източниците й и нейното използване. Водата предоставя стоки (например, питейна вода, вода за напояване) и услуги (например, генериране на водноелектрическа енергия, почивка и отдих), които се използват от селското стопанство, промишлеността и бита. Предоставянето на много от тези стоки и услуги е взаимосвързано и се определя от количеството и качеството на наличната вода. Управлението и разпределението на водата води до разглеждане на уникалните й характеристики като ресурс (URL3). Докато в миналото водата се е приемала като свободно благо, нейното определение се е променило, тъй като е станала оскъдна. Днес, водата се счита за икономически стока, заради това как тя се разглежда понастоящем. Икономическите стоки са тези, които са предмет на производствена дейност; това са стоки, които изискват труд, време, технология и разпределение на ресурсите. Разглеждането и управляването на водата като икономическа стока се препоръчва за първи път през 1992 г. по време на "Международната конференция по околната среда и водите", проведена в Дъблин. Според принципите, приети по време на конференцията в Дъблин, водата се приема за стойностна, защото допринася за икономическата активност и в този контекст, има икономическа стойност във всички различни области на нейното използване. Въпреки това, тук трябва да се отбележи, че независимо от факта, че водата се определя като икономическа стока, това не означава, че всичките й разходи могат да бъдат начислени. Четвъртият Принцип от Дъблин определя водата като икономическа стока, като се има предвид правото на достъп до безопасна вода на лица в бедност и се подчертава нейното социално измерение^.. Налице е консенсус по този въпрос, както в местните икономики или на международно ниво.

В допълнение, стоките и услугите се делят на частни и обществени стоки и услуги. В условията на пазарна икономика, разпределението на ограничените природни ресурси (като въглища, нефт, риба, зърнени култури и дървен материал) обикновено се определя от търговията на пазарите. Въпреки това, водните ресурси имат редица уникални характеристики, което означава, че традиционните пазарни механизми могат да доведат до неефективни и несправедливи разпределения. Това поражда въпроса за това дали водата трябва да се счита за обществена или частна стока (White, 2015). Частните стоки включват две свойства: конкуренция и изключване. Конкуренцията означава по същество, че ако аз консумирам стоката ти не можеш. Изключването означава, че ако аз консумирам стоката, това изключва всички последствия от това потребление: няма "външен характер" (Shaw 2005). Един от най-разпространените начини на използване на водата е на ниво домакинство за пиене, градинарство и т.н. Тези видове употреби могат да бъдат описани като конкуренция, в която един индивид пие чаша вода и не позволява друг да я изпие; тук имаме и изключване, защото когато първият индивид я е изконсумирал никой друг не може да я използва (White 2015). Също така, бутилираната вода е частна стока, защото се консумира от един индивид и след консумация бутилката се изхвърля. Правото на собственост може да доведе до създаването на частна стока. Частната собственост, като например дома, е защитена чрез правото на собственост, установено от закона. Въпреки това, водните права не са типично формулирани по същия начин, както правата на собственост за един дом. Често, водните права са законни права за използване на водата - обемът на водата сам по себе си не е собственост на физическото лице (Shaw, 2005). Обществените блага не са конкурентни стоки: една единица от потреблението им от един индивид не означава, че друг не може да направи това. Обществените блага могат да включват външни фактори. Това означава, че ползите и разходите не отразяват изцяло пазарните цени. Поради своята природа -неизключваемост и неконкурентност, водната канализация е обществено благо. Също така, услугите по контрол на наводненията имат обществен характер. Неконкурентността е свързана с високите разходи за изключване на водата. А това води до паразитизъм, т.е. да се ползва водата от тези, които не са помогнали за заплащане за нейните производствени разходи (Farolfi 2011). Мръсната вода е обществено благо, но чистата прясна вода определено е конкуренция, но не непременно изключваема, ако това е езеро или водоносен хоризонт. Също така, отдихът на езера и на океана се счита за обществено благо (URL 4).

Съществуват смесени продукти от гледна точка на конкуренцията и изключването. От тях, клубните стоки (например, споделено напояване) са изключваеми, но неконкурентни. Обратно, общите стоки, например водата във водоносния хоризонт, са неизключваеми и конкурентни. От друга страна, други видове икономически стокови ценности, свързани с водата не могат да

изискват от нея да напусне хидроложната система. Това са, например водният транспорт и водноелектрическата енергия. Това са т.нар. поточни употреби и тъй като те включват много малко потребление на вода, наричат се още неконсумативни употреби. Тези употреби притежават някои аспекти на конкурентостта на частните стоки (Farolfi 2011). В заключение, използването на водата (в хода на нейното използване) се счита както за лична така и за обществена стока, според източника на водата.

Другите характерни особености на водата могат да бъдат обобщени, както следва:

Водата е "обемист" ресурс: въпреки, че водата е от съществено значение за почти всяка икономическа дейност, няма много примери за транспортиране на вода на значително разстояние, по-специално, не и срещу силата на гравитацията (Zaag 2006). Това означава, че нейната икономическа стойност на единица тегло или обем има тенденция да бъде относително ниска. Следователно, нейното пренасяне води до високи разходи за единица обем и често не е икономически изгодно за дълги разстояния, освен ако може да се получи висока маргинална стойност (URL 5).

Същността на водата: концепцията може да бъде приложена към нещо, което се влага в производство или за нещо, което се използва пряко от хората като потреблявана стока. В първия случай, ако даден елемент има свойството, че производството му е възможно и когато липсва влагането му, то тогава елементът се определя със съществен принос. В случай на крайна стока, ако тя притежава свойството, че не е възможно да се компенсира нулевото ниво на потребление на това влагане, тогава то се определя като важно влагане (Hanemann 2006).

Водата е незаменима: Няма алтернатива на водата. Икономическата теория се основава на наличието на избор. Но какви са алтернативите на водата? Няма алтернатива, няма избор. Единственото изключение са крайбрежните градове, които могат да си позволят да произвеждат прясна вода от морската вода чрез обезсоляване. Бидейки специална и незаменима, водата се счита за специална икономическа стока (Zaag 2006).

11.3.1 Доставка на прясна вода - количеството прясна вода

В последните 50 години, въпреки че количеството на водата е останало същото, изпомпването на водата са е увеличило три пъти (WWAP, 2012). В много региони, изтеглянето на подпочвените води е повече от попълването им или поддържането на устойчиви нива. Водоизточниците са значително засегнати от глобалните промени. Съществуват много малко подземни или повърхностни водни системи, които не са засегнати от човешката дейност. Следователно, обемът (количеството) и характеристиките (качеството) на доставката на вода се превърнаха във важен компонент. С други думи, водата която ще се използва трябва да е с необходимото качество и количество. По този начин, научните изследвания и дискусии, свързани с водата са с фокус върху компонентите на качеството и количеството й.

Въпреки, че три четвърти от повърхността на Земята е покрита с вода, количеството на прясна вода, подходяща за използване от човечеството е значително ограничено. Общото количество на водата на Земята е 1,4 милиарда кубически километра. Както може да се види в таблица 1, 97% от тази вода е от океаните и морета, а само 3% се осигурява от пресни водни източници. Въпреки това, от тях, 2.5% са замръзнали и заключени в Антарктика, Арктика и ледниците и не са достъпни за човека. По този начин, човечеството трябва да се разчита на тези 0.5% за всички потребности на човека и водната екосистема от пресни води (WBCSD 2006). По-долу представената графика показва наличните пресни водоизточници (фигура 11.1).

Фигура 11.1. Налични ресурси на прясна вода (WBCSD, 2006)

11.3.1.1. Качество на водоснабдяването с прясна вода и неговите ефекти

Както бе споменато по-горе, заедно с повишаването на стандарта на живот, социалното и икономическото развитие, се увеличава необходимостта от питейна вода за човека. В допълнение, сезонният спад на водните ресурси, течовете в разпределителните мрежи и доставки, изчерпването на водоносните хоризонти и постоянното им намаляване, довеждат до все по-голям дисбаланс между предлагането и търсенето на вода. Един от най-важните фактори, които причиняват този дисбаланс е замърсяването на водите. Държавните органи и обществени и частни институции се стремят да намерят решения за намаляване на този проблем. Основната цел е да се осигури добро качество на питейната вода за потребителите. Целите за развитие на хилядолетието са насочени към намаляване наполовина до 2015 г. на дела на хората без постоянен достъп до чиста питейна вода и канализация. Достъпът до подобрен източник на вода се отнася до процента на населението, използващо подобрен източник питейна вода. Подобреният водоизточник на питейна вода включва водопроводът в помещенията (връзка с битово канализационно водоснабдяване във вътрешността на жилището на потребителя, парцела или двора) и други подобрени източници на питейна вода (публични кранове или щрангове, тръбни кладенци или сондажи, защитени изкопани кладенци, защитени извори и събиране на дъждовна вода) (WDI 2015). Постигнат е значителен напредък по отношение на тази цел в света. Броят на страните, достигащи целта е както следва (фигура 11.2).

Фигура 11.2. MDG Цел за питейната вода и страни (Показатели за световното развитие, 2015 г.)

Според Доклада за развитие на хилядолетието 2015 г., през 2015 г. 147 държави са постигнали целта на MDG за питейната вода, 95 страни са изпълнили целта на MDG за канализацията, 77 страни са изпълнени едновременно целта за водата за пиене и целта за канализацията. По този начин, 2.1 милиарда души са получили достъп до подобрени канализационни съоръжение от 1990 г насетне. Понастоящем, 68% от световното население използва подобрени канализационни съоръжения. Въпреки това, все още всеки осем от десет души, живеещи в селските райони са без подобрени източници на питейна вода. Един от десет (663 милиона) души все още няма подобрени източници на питейна вода. Светът е пропуснал целта на MDG за канализация за почти 700 милиона души. Тези различия между отделните държави са както следва (Фигура 11.3):

Фигура 11.3. Подобрен водоизточник (% от населението с достъп) (база данни от показателите за световно развитие, 2015 г.)

11.3.2 Икономически ползи от подобряване на водоснабдяването и канализацията

Има много и разнообразни потенциални ползи, свързани с подобряването на водоснабдяването и канализацията. Достъпът и пречистването на безопасната питейна вода имат, обаче икономическа и социална цена. Следващият раздел описва ползите и разходите.

Количеството на водата, доставена и използвана за домакинствата е важен аспект от вътрешните доставки на вода, който оказва влияние върху хигиената и следователно, общественото здраве. На първо място достъпът до основни санитарни условия и подходяща питейна вода прави хората по-здрави и по-икономически и социално продуктивни (URL 6). Например, ООН съобщава, че за всеки $ 1 инвестиран във водоснабдяване и канализация, се печелят чрез предотвратяване на разходи около $ 8 (за здравеопазване, болести и т.н.) и се повишава производителността. Въпреки това, замърсяването на околната среда и водните източници, като среда за генериране на отпадъци в последните години означава, че качеството на водата се влошава в много водоизточници (подземни или повърхностни води). Тази ситуация влияе неблагоприятно върху употребата (и потенциалното използване) на водата. За да се предотврати замърсяване, е необходим контрол на източниците на замърсяване и пречистване. Социалните и икономическите ползи от тези инвестиции, за да се гарантира това са от значение. Липсата на водоснабдяване, канализация и хигиена оказва огромно влияние върху здравето и благосъстоянието и това се измерва с висока финансова стойност, включително значителна загуба на икономическа активност, за да се постигне универсален достъп (WWDR 2015). Според Hutton and Heller (2004), които изследват икономическата печалба от повишаването на качеството на водата, интервенциите във водоснабдяването и канализацията са високи, когато са включени всички ползи, възлизащи на около между $ 5 и $ 11 икономическата полза от инвестиран $ 1 за повечето региони на развиващия се свят и за повечето интервенции.

Според авторите, общите социални икономически ползи могат да бъдат изброени както следва:

(1) Полза за сектора на здравеопазването, поради избягването на заболявания.

(2) Избягване на разходи за пациенти, поради избягване на заболявания.

(3) Намаление на смъртните случаи.

(4) Спестено време, поради достъп до вода и канализация.

(5) Повишаване на продуктивните дни, придобити от тези с избягване на заболявания.

(6) Повишаване на дните за посещаване на училище, придобити от тези с избягване на заболявания.

(7) Повишаване на детските дни, придобити от тези с избягване на заболявания.

Таблица 11.1 показва възможните икономически ползи, свързани с подобренията на водоснабдяването и канализацията. Както е посочено по-горе, те са класифицирани като ползи за здравеопазването, непреки икономически ползи, ползи свързани с подобряване на здравето, ползи необвързани със здравето, свързани с подобряване на водоснабдяването и канализацията.

Таблица 11.1. Икономически ползи, произтичащи от подобренията във водоснабдяването и канализацията (Hutton&Haller, 2004).

Като се вижда на таблица 1 има много и разнообразни потенциални ползи, свързани с подобряването на водоснабдяването и канализацията, като се започне от лесно разпознаваемите, количествени до нематериалните и трудно измеримите. За различните сектори и отделните лица, тези ползи включват (а) намаляване на разходите и (б) допълнителни ползи, произтичащи от интервенциите (Hutton & Haller 2004).

11.3.3. Качеството на водата в икономически контекст

Социално паричните разходи, пряко насочени към подобряване на качеството на водата или контролиране на замърсяването, са известни като разходи за контрол на замърсяването. Налице е необходимост от технологии с високи разходи и допълнителни инвестиции за поддържане на по-високо качество на водата в контекста на нарастващото замърсяване. Ето защо, маргиналните разходи за контрол на замърсяването се увеличават, за да се намали нивото му. Разходите за пречистване на водите, включително обработка и проверка, са със значителна тежест върху общинските бюджети. Както търсенето така и предлагането на вода, са в урбанизираните райони; този външен фактор е трудно да се преодолее. Осигуряването на надеждни и незамърсени източници за големите градове изисква големи инвестиции в инфраструктурата (язовири, помпени станции, водопроводни съоръжения, пречиствателни станции и т.н.). Не на последно място, аварийните разливи от танкери (петролни продукти) по правило са скъпи събития за почистване (URL 7). Фигура 11.4 по-долу илюстрира това:

Фигура 11.4. Цената на маргиналния контрол (MCC) (Hussen, 2004)

Според Hussen (2004), ако е необходимо по-високо ниво на качество на водата, може да се изисква допълнителен разход за вторично или третично пречистване. Такива допълнителни процедури изискват въвеждане на нови и скъпи технологии, предназначени да се прилагат химични и/или биологични пречиствания на водите. Фигура 4 представя маргиналните разходи за контрол на замърсяването в графична форма. Маргиналната цена на контрола или пречистването на пета единица от отпадъците се вижда че е $ 50. Маргиналните разходи, обаче нарастват до $ 200, четирикратно увеличение за третиране на петнадесетата единица от отпадъците. Имайте предвид при положение, че базата за сравнение е 20 единици, третирането на пета единица е еквивалентно на напускане на пет единици отпадъци за третиране, показано на фигура 2. Както се вижда, маргиналните увеличения на разходите за контрол на замърсяването се увеличават с нарастващи темпове, поради по-високото ниво на пречистване или качеството на околната среда (движение към произхода).

11.3.4. Търсене на прясна вода

Търсенето на вода в световен мащаб е преди всичко за целите на битова, промишлена и селскостопанска употреба. Таблица 2 по-долу очертава търсенето на вода в зависимост от предназначението на ползването й.

Както може да се види в таблица 11.2 по-горе, използването на вода за битови нужди в домове, хотели, ресторанти и перални, за пиене, приготвяне на храна, канализация, за поливане на морави и градини и производството на услуги представлява по-малка част от общото потребление на вода в много страни. Свързаното с търговия и индустриално потребление на води се отнася до консумиращите вода фабрики, офиси за търговски или промишлени цели. Количествата на ползване се различават между регионите в съответствие с това дали има големи промишлени съоръжения в населените места или дали в тези съоръжения се използва вода от водопроводната мрежа на града. 16% от земеделските площи в света са напоявани и 84% са напоявани от дъждовна вода.

Таблица 11.2 Необходимост от вода според целта на употребата й

70% от водните източници по света се използват за земеделски цели. Това е последвано от употреба за промишлени нужди с 22% и за домашно използване с 8%. Въпреки, че използването на водата за промишлени цели е по-малко, отколкото за селскостопански цели, все още има нужда от водни източници, които да са достъпни, редовни и екологично устойчиви. Домашната употреба на вода се изчислява въз основа на консумацията на вода на ден от човек. Средната дневна консумация на вода на човек в развитите страни (500-800 m³) е приблизително 10 пъти повече от тази на развиващите се страни. В районите на суша, това дневно количествено потребление може да спадне до 20-60 m³(UNESCO 2000). Фигура 11.5 показва консумацията на вода, съгласно сектора, като се има предвид нивото на развитие на страните в съответствие с данните на WBCSD (2009).

Търсенето на вода се увеличава драстично във всички основни сектори на употреба. Според доклада на ООН за развитието на световния воден сектор за 2015 г., през миналия век развитието на водните ресурси е до голяма степен задвижвано от исканията за разширяване на възможностите за храна за населението, фибрите и силния растеж на доходите от енергия и повишаване на жизненото равнище на увеличаващата се средна класа, които са довели до рязкото увеличаване на използването на водата. До 2050 г. селското стопанство ще трябва да произвежда 60% повече храна в световен мащаб и 100% повече в развиващите се страни. Световното търсене на вода за преработващата промишленост се очаква да се увеличи до 2050 г. с 400% спрямо от 2000, което води след себе си всички други сектори, като по-голямата част от това увеличение се пада на нововъзникващите икономики и развиващите се страни.

Фигура 11.5 Състав на използваната вода в различни страни (WBCSD, 2009 г.)

От друга страна, както се вижда на фигура 11.6, според ОИСР (2012) търсенето на вода ще се увеличи с 55% в световен мащаб между 2000 г. и 2050 г. Увеличението в търсенето ще дойде главно от производството (+ 400%), електричеството (140 %) и за битови нужди (+ 130%). В лицето на тези конкуриращи се нужди, ще има малко възможности за повишаване на водата за напояване.

Фигура 11.6. Използване на водите до 2050 г. (OECD Environmental Outlook Baseline, 2010)

11.3.4.1 Прогнозна оценка на търсенето на прясна вода

В почти всички пазари на стоки и услуги, ограничените ресурси се разпределят чрез цените, които предават информация за относителния недостиг и стойността в употребата. Въпреки това, в случая на водата, както и с много други оскъдни природни ресурси, истинските пазари са редки. Цените на водата са административно определени, чрез механизми които често са политически и рядко вземат икономическата стойност под внимание. Цените на водата, следователно, не реагират автоматично на краткосрочни и дългосрочни промени в доставките. Цените, определени от държавните служители са един потенциален лост за управление на потреблението на вода, когато ресурсите са оскъдни. Добрите оценки на ценовата гъвкавост на търсенето на вода са критично важни (Olmstead 2010).

Реагирането на търсенето с промяна в цената се измерва чрез ценовата гъвкавост на търсенето, която се определя като процентно изменение в търсенето, разделено на процентната промяна в цената. Ценовата гъвкавост на търсенето на питейна вода от градските домакинства обикновено е ниска. В европейските страни тя варира между -0.1 и -0.25, т.е. търсенето на вода намалява с 0.1% до 0.25% за всеки 1% увеличение на тарифите. В Австралия и САЩ гъвкавостта на цената е малко по-висока, в обхвата от -0.1 и -0.4 (Farolfi 2011). Това означава, че промяната на търсенето ще бъде пропорционално по-малка от промяната в цената. Защото за домакинствата, питейната вода е необходимост, без никакви алтернативи. Ако водната фирма увеличи цената на сметките за вода, хората ще продължават да купуват услугата. Тя ще трябва да се увеличи до много висока цена, преди хората да се откажат от водоснабдяването. Ето защо питейната вода се регулира (URL 8).

Негъвкавото търсене на питейна вода има отражение върху управлението й: ако една община е отговорна за осигуряване на домакинствата с питейна вода и се опитва да покрие поне разходите си, тогава няма да има максимален обем на питейна вода, който може да се продаде. С други думи, съществува минимален праг на цената на питейна вода. Въпреки това, ниската цена за битови нужди няма да се отрази на общия размер на търсенето до голяма степен и ще доведе до сравнително малка допълнителна сума за потребление. Но същото не е възможно да се каже за медицинските/здравните услуги, тъй като цената е сравнително по-гъвкава в сравнение с гъвкавостта на търсенето на вода. Ако цената е равна на маргиналните разходи в краткосрочен план, това би довело до крайно ниво на широка консумация, дължаща се на търсенето на здравни услуги. Това е показано на Фигура 11.7.

Фигура 11.7. Питейна вода: гъвкавост на търсене – маргинални разходи

Както може да се види на фигура 11.4 и 11.5, гъвкавостта на търсенето на вода е ниска. В този случай, цената на маргиналните разходи няма да увеличи консумацията на вода за битови нужди до висока степен. Въпреки това, ценовата гъвкавост на търсенето на здравни услуги е по-висока в сравнение с маргиналното ценообразуване на разходите за този сектор, правейки по-голямо търсенето на здравните услуги.

Може ли водата да е безплатна?Една система на ценообразуване гарантира максимално разпределение между ограничените ресурси и сектора на алтернативно оползотворяване. През 2014 г. Ирландия започва да таксува питейната вода, която някога е била безплатна. Тази ситуация води до значително количество протестиращи. Аргументът е следният: дали си богат или беден, водата е стока от жизнено значение за всички; по този начин, е погрешно за обществото да плаща за жизнено важна стока. Затова държавата трябва да доставя водата безплатно. Този начин на мислене е често явление. Това до голяма степен е така, защото водата е разглеждана като общински ресурс, до който достъпа е свободен, с изключение на разходите за каптиране, съхранение и разпространение. В действителност, цените на водата за пиене (а също и напояване) в много страни са много под пълната стойност на инфраструктурата и персонала, необходими за да се осигури водата, които се състоят от цената на капиталовите такси, разходите за експлоатацията и поддръжката (O & M). Какво би станало, ако водата се предоставя безплатно, вместо на достъпна цена? Има значителна разлика между количеството консумирана вода на по-ниска цена в сравнение с безплатната. Както може да се види на фигура 11.8 по-долу, когато цената на p0 се таксува, консумираното количество от страна на потребителя е q0. Когато цената обаче, е намалена до 0, тогава количеството на консумацията се увеличава до q1. В този случай, маргиналната полза от по-голямата част от консумираната вода, когато я има, без заплащане е значително по-ниска. Когато има допълнителна консумация, ще се премине към областта на значително по-ниска маргинална полза. Например, повече вода ще се използва при измиване на автомобила, или няма да бъдат взети необходимите мерки относно изтичането на водата в градината. Доставката на допълнително количество вода е скъпа и ще бъде необходимо да се използват оскъдните ресурси в производството на друга стока с доставката на безплатна вода.

Фигура 11.8. Маргинална полезност на питейната вода

11.4. Икономическа ефективност на водния пазар

Водният "пазар" не е хомогенен. Различните подсектори (селско стопанство, индустрия, енергетика, транспорт, защита от наводнения) имат различни характеристики (Zaag, 2006). Това изследване се фокусира върху използването на вода за битови нужди.

Икономическата ефективност се определя като максимизиране на социалното благосъстояние, също изискващо ефективно използване на ресурсите. Разпределителна ефективност означава, че ресурсите се използват за производство на стоки и услуги, най-желани от обществото. Производствена ефективност означава, че най-евтините техники на производство са използвани за производство на всяка комбинация от стоки и услуги. Ефективността на разпределението изисква да има производствена ефективност. Принципното условие за оптимално разпределение на ресурсите е да се гарантира равенството MC = MB, тъй като потребителят се стреми да извлече максимална полза от търсените стоки и услуги, които му осигуряват най-голямо удовлетворение. Производителят, с цел да се максимизира печалбата му, ще продължи да произвежда до точката, в която маргиналните разходи са изравнят с пазарната цена. Така, в отсъствието на външни фактори и други несъвършенства на пазара, кривите на търсенето и предлагането на пазара, където маргиналната полза е равна на маргиналните разходи, ще се пресичат. Това е и мястото, където е увеличеният общ излишък (потребителски излишък плюс излишък на производителя). Няма начин да се пренареди производството или преразпределят стоките така, че някой да е с по-голяма полза, без някой друг да е на загуба, т.нар. оптималност на Pareto. Тези условия са взети под внимание и обсъдени по отношение на пазара на вода и от Winpenny (2005), както може да се види на фигура 11.9.

Фигура 11.9. Равновесие на пазара ((Winpenny, 2005))

На фигура 11.9, кривата на търсенето показва желанието на потребителя да заплати сумата за изразходваната вода. Тя обикновено е наклонена надолу от ляво на дясно, отразяваща намаляващата маргинална оценка на увеличаването. Кривата на предлагането е насочена нагоре, което отразява факта, че увеличаването в търсенето обикновено може да бъде изпълнено само при увеличаване на разходите за водната система. От гледна точка на определяне на цени, графиката на разходите е най-добре да се тълкува в смисъл на дългосрочните маргинални разходи за разширяване на системата, за да отговоря на постоянното нарастване на търсенето. Тези основни понятия са еднакво приложими за "добива" на вода, както и при прекомерното усвояване на водоносните хоризонти, където в полза на намаленото потребление се избягват разходите за алтернативни бъдещи доставки. Както се вижда фигура 11.9, нетните ползи се увеличават, когато ОА единиците вода се произвеждат с цена от OE. Нетните ползи, излишъкът от площта под кривата на търсенето над тази на предлагането, са представени от областта CBD. Ако консумация е по-висока от тази, да кажем на OH, разходите ABIH за предоставяне на нарастващ AH надвишават ползите ABFH от BIF. И обратно, ако потреблението е ограничено до OK, например чрез прекомерно високи цени или прекомерни ограничения, загубата за потребителите в полза на KMBA надвишава икономиите на разходи за доставки на KLBA,и това решение е също неоптимално (Winpenny, 2005).

В действителност, трудно е да се направи баланс по отношение на пазара на вода в традиционния смисъл. Прилагането на инструменти, базирани на цени, след като е договорена подходяща стойностна система, е особено трудно в случая на водата, защото потока на водата през басейна е сложен и осигурява широко поле за влияние на външни фактори, неефективности на пазара и високи разходи от сделката (Franks at al. 1997). Въпреки това, на пазара решенията се основават на частните разходи и частните ползи за участниците в него. Ако консумацията или производството на стоки и услуги предоставя външни разходи или ползи на тези, които не участват в пазара обаче, след това търсенето на пазара и кривите на доставките вече не отразяват вярно пределната маргиналната социална полза и маргиналните социални разходи. Следователно, пазарното равновесие вече няма да бъде социално най-ефективно (Pareto).

11.4.1 Външни фактори

Външните фактори са преките ползи или разходи на производителите и потребителите от други производители и потребители, в резултат на техните действия. Тъй като външните фактори не могат да бъде оценени, социалните ползи и разходите за производство и потребление се различават един от друг и това се определя от пазара като провал. Това се наблюдава, когато механизмът за ценообразуване и разходите и ползите не са равни на производството и потреблението, каквото е желанието на индивидите и обществото, тогава се наблюдава загуба за социалното благополучие/ползи.

Като се следва аргумента на Hussen (2004), тази ситуация може да се обясни по следния начин:

(А) В ситуация, в която е налицеположителенвъншен ефект

Социалните ползи = частните ползи + външните ползи и

Външните ползи > 0 Ето защо,

Социалните ползи > Частните ползи

(Б) В случай, когато преобладаватотрицателнитевъншни фактори

Социалните разходи = частните разходи + външните разходи и

Външните разходи > 0 Ето защо,

Социалните разходи > Частните разходи

11.4.2 Външните фактори във водния пазар

Във водния сектор положителните външни фактори са свързани с подобряване на водоснабдяването и канализацията. Многобройните ползи от използването на вода с добро качество бяха разгледани по-горе. Използването на вода от един потребител често има

[1] Икономическите ползи от подобрено водоснабдяване и канализация повлияват домакинствата, бизнеса и индустрията, които се нуждаят от водопроводна вода за различни дейности. Благосъстоянието повлиява страните чрез намаляване на лошото, което може отчасти да причини когнитивна дисфункция, чрез намаляване на мащабите на смъртността, свързана с липсата на вода и др.

отрицателни ефекти (външни фактори) за други потребители. Най-важният отрицателен външен ефект е увреждане на качеството на водата в резултат на промишлени дейности в дългосрочен план. Това е признато като отрицателен външен ефект в макроикономиката. Има много отрицателни външни фактори в краткосрочен до средносрочен план. Например, замърсяване от един град може да означава, че потребителите надолу по веригата трябва да понесат допълнителни разходи за пречистване. По същия начин, отвеждането на водата от напоителните полета често води до високи нива на соли, хранителни вещества и пестициди, което води до загуби на водните местообитания (Kay at al. 2005). През последните години значението на външните фактори излиза отново на преден план за водния сектор, което се дължи на натиска от населението и търсенето на вода повече от всякога. От друга страна, изграждането на нов язовир, разширяването на мрежата за водоснабдяване, ремонтът на пречиствателна станция или ремонтът на напоителна схема с малък мащаб, всички те изискват значително количество инвестиции и анализ на разходите и ползите. Също така, уникалните характеристики на използването на водата трябва да бъдат взети под внимание. Не се вземат предвид отрицателните външни фактори преди да се вземе решението и липсата на внимателен анализ или изключването му от анализа на разходите, ще се отрази неблагоприятно на ефективността и ефикасността на тези инвестиции.

От друга страна, както в гореспоменатото, в условията на конкурентен пазар например, ефективното разпределение на стоки се достига в точката, където предлаганата цена на пазара е в баланс с търсенето. В този момент всяко отнемане на вода използва нива на вода, за които допълнителната или маргиналната полза от отнемане на допълнителна единица вода е равна на цената на това отнемане. За разлика от много други стоки обаче, използването на вода може да има по-широки въздействия, които обикновено не са отразени в разходите на потребителя (White, 2015).

Фигура 11.10. Разходите за външни фактори в употребата на (Grafton et al., 2013)

Както е показано на Фигура 11.10, кривата на търсенето показва маргиналната полза, направена от едно лице с една единица продукция вода. Кривата на предлагането отразява маргиналните

разходи за производството на допълнителна единица вода. В случая, когато няма външни ефекти, балансът на пазара е напълно ефективен. Маргиналната социална цена е равна на маргиналната полза. Маргиналната социална цена е по-висока от цената. Сега, нека предположим, че има външни фактори. Например, ако даден потребител оттегли големи количества вода от средата, вероятно трябва да плати за разходите за транспортиране на водата. Това, обаче може да създаде разходи за други потребители на вода, които не трябва да плащат, като например по-малко вода на разположение за производството на растителни култури, риболов, отдих, или биологичното разнообразие. Тези външни въздействия от използването на водата не са типично отразени в пазарните цени. В резултат на това, те не се включват в разходите, с които се сблъскват потребителите, така че потребителите не ги взимат под внимание, когато се решава колко вода да се използва. Тези реакции са описани като отрицателни външни фактори и те създават "клин" между частната и маргиналната социална цена за използване на ресурсите. В случай на действително количество, кривата на маргиналната социална цена надминава цената, платена от потребителите (White 2015). Благодарение на тези отрицателни външни фактори, водните ресурси са често подценявани и прекомерно употребявани по отношение на ефективното разпределение, което включва както частни така и външните разходи.

Използвана литература

Brouwer, Roy (2015) Water Resources and Economics Volume 11, Pages 1-50 (July)

(http://www.unwater.org/downloads/Water_facts_and_trends.pdf)

Farolfi, Stefano (2011), an Introduction to Water Economics and Governance in Southern Africa

Notes for The Course Water Economics And Governance, www.iwega.org/

Franks T. Kay, M., Smith L.E.D. (2005) Water: Economics, Management and Demand, Published by E & FN Spon, An imprint of Chapman & Hall, 2–6 Boundary Row, London SE1 8HN, UK,ISBN 0 419 21840 8.

Green, C. (2003), Handbook of Water Economics: Principles & Practice, John Wiley & Sons Ltd., Chichester.

Grafton, O., Pittock, J., Tait, M., White, C., (2013), Water Security, Economics, and Governance, Tilde University Press, Melbourne. ISBN: 978-0-7346-2006-4.

Hanemann, W. M. (2006) “The Economic Conception of Water” in P. P. Rogers, M. R. Llamas,

and L. Martinez-Cortina (eds) Water Crisis: Myth or Reality? Taylor and Francis, 61-91.

Hussen, Ahmed M (2004) Principles of Environmental Economics, published in the Taylor & Francis e-Library, ISBN 0-203-57050-2.

Hutton & Haller, (2004), Evaluation of the Costs and Benefits of Water and Sanitation Improvements at the Global Level. Water, Sanitation and Health Protection of the Human Environment, World Health Organization, Geneva.

ICWE (1992), The Dublin Statement and report of the conference. International conference on water and the environment: development issues for the 21st century. 26-31 January. Dublin.

Krautkraemer, A. (2005) Economics of Natural Resource Scarcity: The State of the Debate Jeffrey April, Discussion Paper 05–1.

OECD Environmental Outlook Baseline, 2010.

Olmstead, Sheila M. (2010) The Economics of Managing Scarce Water Resources. Review of Environmental Economics and Policy, volume 4, issue 2, summer, pp. 179–198.

Sanctuary, M Tropp. & Berntell, H. (2005) A., Making water a part of economic development. The economic benefits of improved water management and services. Stockholm International Water Institute (SIWI), Sweden & WHO.

Shaw W. Douglass (2005) Water Resource Economics and Policy an Introduction Edward Elgar Publishing Limited ISBN 1-84376-917-4.

The Millennium Development Goals Report (2015) United Nations New York,

UNESCO. 2000. Water Use in the World: Present Situation/Future Needs. [http:// webworld.unesco.org/water/ihp/publications/waterway/webpc/pag16.html]

WBCSD 2006 The World Business Council for Sustainable Development,

http://www.wrc.org.za/Pages/html/research-ksa1.htm.

White, Chris (2015) Understanding water markets: Public vs. private goods Global Water Forum, http://www.globalwaterforum.org/2015/04/27/

WHO By M. Sanctuary, H. Tropp and A. Berntell, Stockholm International Water Institute (SIWI), Sweden.

Winpenny, James (2005), Managing Water as an Economic Resource

WDI 2015, (http://data.worldbank.org/)

WWDR 2015, The United Nations World Water Development Report, Water for a Sustainable World. Published by the United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, 7, place de Fontenoy, 75352 Paris 07 SP, France.

Zaag, P. Van Der (2006), Water as an Economic Good: The Value of Pricing and The Failure of Markets The Value of Water Research Report Series is published by UNESCO-IHE Institute for Water Education, Delft, the Netherlands in collaboration with University of Twente

http://www.fao.org/docrep/007/y5582e/y5582e05.htm

URL 1.http://www.wrc.org.za/Pages/

URL 2.http://www.unwater.org/downloads/

URL 3.http://www.fao.org/docrep/

URL 4.http://www.endofabundance.com/

URL 5.https://www.zu.de/info-wAssets/

URL 6.https://people.hofstra.edu/

URL 7.https://people.hofstra.edu/

URL 8.http://www.economicshelp.org/