11.1. Въведение

До втората половина на 20-ти век в много икономически книги природата като фактор на производство, се счита за по-малко значима. Водата не е в сферата на интерес за икономистите. Погледнато исторически, Адам Смит, Дейвид Рикардо и Малтус, заедно с други класически икономисти, са признали земята (т.е. всички природни ресурси) като фактор на производството. Възможно е обаче да се каже, че конфликтът между ограничените ресурси и развитието започва с Томас Малтус (1766-1834). Законът за теорията на намаляващата възвръщаемост е силно пропагандиран от Малтус. Според теорията, колкото повече капитал и вложен труд са приложени към определена площ земя, пределният продукт от капитала и съчетаният труд, в крайна сметка ще намалеят, а от там ще намалее и продукция на глава от населението. За разлика от други класически икономисти, Малтус се концентрира в краткосрочен план, а не в дългосрочен перспектива и за него земята е непроменлива величина. Нео-класическите икономисти се концентрират главно върху труда и капитала. В действителност, в миналото косвеното възобновяване на природните ресурси е било лесно, те са били включвани в производствения процес и се предполагало, че са неизчерпаеми и безкрайни в съответствие с текущото търсене. Например, според Маркс природните ресурси могат да бъдат използвани като свободни стоки. Той предполага, че след премахването на частната собственост, бъдещото общество може да произвежда продуктите на природата само с реалните производствени разходи (Krautkraemer 2005).

Условията днес обаче, са се променили значително. Населението е нараснало почти 7.5 пъти от индустриалната революция насам. Населението на света се увеличава с около 80 милиона души всяка година. Градското население на света се очаква да нарасне до 6,3 милиарда души през 2050 г. от 3,4 милиарда през 2009 г., което представлява едновременно нарастване на населението и нетната миграция от селата към града (WWDR, 2015). С такива въпроси като глобалното изменение на климата и замърсяването на атмосферата, изчерпването на природните ресурси, индустриализацията, околната среда се превръща в един от най-ограничените фактори. Икономиката, като наука проучва как оскъдните ресурси могат да отговорят на неограничените потребности на човека не е безразлична към това развитие; това води до появата на нова област наречена икономика на околната среда. Като една от областите на науката икономика, икономиката на околната среда изследва проблемите на околната среда по отношение на икономиката и на приноса й за опазването на околната среда и природните ресурси на и обхваща много под-области като икономика на енергетиката, икономика на замърсяването на водите, икономика на водите, водни ресурси и икономика.

Днес, една от най-проблемните области на природните ресурси са водите. Като цяло, водата се използва в селското стопанство за напояване, за промишлени и за битови нужди. Промените в начина на живот и хранителните навици през последните години изискват по-голямо потребление на вода на глава от населението. Както бе споменато по-горе, бързото увеличаване на населението, урбанизацията, индустриализацията, глобалната промяна на климата и замърсяването на атмосферата, или течовете от системата за разпределение, остават фактори, които ограничават търсенето на безопасна вода. Освен това, много подпочвени водни запаси са вече на изчерпване, докато режима на валежите се очаква да стане по-хаотичен с изменението на климата. До 2050 г. в световен мащаб търсенето на вода се очаква да се увеличи с 55%, което се дължи главно на растящите изисквания на производството, генерирането на топлинна електроенергия и домашно потребление. Според доклад на ООН за световното водно развитие 2015", ако не се възстанови баланса между търсенето и ограничените доставки, светът ще се изправяи пред все по-тежък глобален дефицит на вода" (WWDR 2015)..