8.2. Регулаторни изисквания

Опасното ниво на материали в отпадъците, генерирани от процеса на пречистване на водата, обикновено зависи от обема на материала, извлечен от суровата вода и в този смисъл трябва да се обърне внимание на най-ниско приемливото присъствие на дадено вещество за единица обем пречистена вода. Това най-ниско ниво се определя най-вече от местни/международни закони, нормативни документи и стандарти. За съобразяване с изискванията на закона и избягване на здравословни и екологични въздействия, познаването на най-ниските приемливи нива на веществата в отпадъците от пречистването, има най-голямо значение.

Най-често срещаните замърсители, регламентирани в общи разрешителни включват алуминий, желязо, манган, рН, утаечни твърди вещества, общ остатъчен хлор (TRC) и общи суспендирани частици (TSS). За мембранно обезсоляване и при йонообменни инсталации могат да бъдат изисквани пределни концентрации на хлориди и общо разтворени вещества (TDS).

За съобразяване с изискванията на закона, могат да бъдат предприети посочените по-долу действия:

• Осигуряване на цялостна и навременна информация при разследване за превишаване на стойностите на параметрите.
• Изпълнение на програмата за оптимизация на химичното дозиране и преглед/надграждане на процесите за химично дозиране при доставки с цел намаляване на превишенията на трихалометани и алуминий.
• Спазване на критериите за дезинфекция.
• Прилагане на подходящ отговор в извън работно време, подкрепен с подходящо наблюдение в реално време на параметрите на процеса и отговор на спешните случаи.
• Предоставяне на устойчиви пречиствателни станции, които могат да се справят с тежки климатични условия и промени в естеството на водоизточниците.
• Разработване и прилагане, на Национален план за отговор при инциденти с питейна вода, за покриване на извънредни ситуации.
• Разработване на структура за минимална квалификация, стандарти за обучение и опит на служителите, заемащи важни оперативни позиции във сектора водни услуги (например, надзорни органи и оператори на инсталации).
• Прилагане на мерки за подобряване на качеството и последователността на управление и експлоатация на водните запаси.
• Подобряване на комуникацията между персонала на местните власти в областта на управлението и експлоатацията на обществените доставки.