The design of treatment facilities will be determined by feasibility studies, considering all engineering, economic, energy and environmental factors. All legitimate alternatives will be identified and evaluated by life cycle cost analyses. Additionally, energy use between candidate processes will be considered. For the purpose of energy consumption, only the energy purchased or procurred will be included in the usage evaluation. All treatment process systems will be compared with a basic treatment process system, which is that treatment process system accomplishing the required treatment at the lowest first cost (Technical Manual, 1985).
Отстраняването на замърсяването е основното предназначение на пречистването за много водни източници, особено на повърхностните води. Качеството на пречистената вода трябва да отговаря на всички настоящи регламенти за питейни води (Pontius, 1998). Нещо повече, внимателният анализ на предложените регламенти за питейни води може да предскаже бъдещите регламенти и във връзка с това процесите за пречистване на водата трябва да се избират така, че да се даде възможност на съоръжението да бъде в съответствие с тези бъдещи регламенти, когато те влязат в сила (Logsdon et al., 1999).
Агенцията за защита на околната среда на САЩ (EPA) определя два вида стандарти (URL 2):
Основни стандарти,определени да предоставят максимална възможна защитата на общественото здраве. Те регулират нивата на замърсяване, основаващи се на токсичност и неблагоприятни последици за здравето. Целта на определянето на стандарта е да се идентифицират максималните нива на замърсяване (MCLs), които предотвратяват неблагоприятните последици за здравето.
Вторичните стандартирегулират нивата на замърсяване въз основа на естетически критерии като цвят и мирис, които не представляват риск за здравето. Тези вторични максимални нива на замърсяване (SMCLs) са насоки, а не изпълними граници. Те идентифицират приемливите концентрации на замърсители, които предизвикват неприятни вкусове, миризми или цветове във водата. SMCLs са замърсители, които няма да доведат до неблагоприятни последици за здравето.
Когато водата за комунални клиенти и управлението на комунални водни услуги поставят силен акцент върху отличното качество на водата, максимално допустимите регламентирани количества замърсители (MCLs) на питейната вода може да се разглеждат като по-горно ниво на водни замърсители, които рядко или никога не се достигат, а не като насока за завършено качество на водата. Много ВиК дружества избират да произвеждат вода, която е с много по-добро качество, в сравнение с вода, която просто отговаря на нормативните изисквания. Такива дружества могат да използват същите процеси на третиране, които биха били необходими за осигуряване на качеството, което е в съответствие с регламентите, но да оперират тези процеси по-ефективно. Други дружества могат да използват допълнителни процеси на пречистване, за да постигнат високо завършено качество на водата, към което се стремят (Logsdon et al., 1999).
Както повърхностните, така и подземните води могат да имат естетически характеристики, които не са приемливи за потребителите, въпреки че не са нарушени MCLs. Дружествата в някои държави, могат да бъдат задължени да осигурят пречистване, за да се подобри качеството на водата, която има проблеми с вкус, мирис, цвят, твърдост, високо съдържание на минерали, желязо, манган, или други естетични проблеми, водещи до несъответствие с вторичните MCLs. Подобряването на естетическото качество е много важно, тъй като възприятията на клиентите за качеството на водите често се формират на базата на пазарни фактори за качеството на водата, повечето от които са естетически. Водата, която има лош вкус или мирис или други естетични проблеми, може да се възприеме като опасна от клиентите. Това може да доведе до загуба на доверие към дружествата от техните клиенти и може да бъде причина за някои хора да се обърнат към несигурен източник на вода, вместо да използват безопасното, но естетически нежелателно обществено водоснабдяване (Logsdon et al., 1999).
Много се знае като цяло за възможностите на различните процеси за пречистване на вода за премахване на регулираните замърсители и замърсителите, причиняващи естетични проблеми. Цялостен преглед на процесите, подходящи за отстраняване на регламентираните замърсители от станциите за питейни води се извършва от Националния съвет за научни изследвания (NRC) в контекста на осигуряване на чиста питейна вода за малки водни системи (Национален съвет за научни изследвания, 1997 г.), но много от констатациите на NRC са по отношение на процесите на пречистване, приложими независимо от размера на станцията. За отстраняване на прахообразните замърсители използваните процеси са филтрация и избистряне (седиментация или флотация с въздух). Може да е необходима специфична информация за възможностите на процеса, зависими от мястото, преди инженерите да изберат процес за пречистване за станцията, особено когато не съществува предишен опит в пречистването на източника на въпросната вода. Пилотните проучвания на инсталацията могат да бъдат подходящо средство за натрупване на информация за процесите на пречистване и качеството на водата, които могат да бъдат постигнати чрез една или повече поточни линии в процеса на оценка. Веднага след като се идентифицират кандидат—процесите за пречистване, евентуалната необходимост от пилотно проучване на инсталацията трябва да се преразгледа и спора да бъде разрешен. Провеждането на пилотното проучване преди избора на процес може да отнеме от 1 до 12 месеца за изпитване на мястото и още 2 до 6 месеца за подготовка на доклада, но понякога такова проучване държи ключа към разходно-ефективен проект и гарантира, че целите за качество ще бъдат изпълнени (Logsdon et al., 1999).
Взаимодействието на различните процеси по отношение на качеството на пречистената вода трябва да се разглежда в регулаторен контекст и в по-широкия контекст на качеството на водите. Регламентите за питейни води обикновено са написани в тесен контекст, който се фокусира върху регулацията на замърсителя или замърсителите. Понякога един подход за пречистване, отговаряйки на даден MCL може да предизвика проблеми при съответствие с други регламенти. Например, използването на увеличен свободен остатъчен хлор може да бъде един подход към изпълнението на изискванията на CT за повърхностните води, но това може да доведе до натрупване на трихалометани (THMs) в разпределителната система, които надвишават MCL и евентуално могат да доведат до вкусови проблеми и проблеми с мириса. Поддържането на високо рН в разпределителната система може да бъде полезно за посрещане на изискванията за оловото и медта, но високото рН увеличава възможността за образуване на THM и намалява ефективността на дезинфекцията чрез свободен хлор (Logsdon et al., 1999).
Някои взаимодействия между процесите на пречистване са полезни. Озонът може да се използва за различни цели, включително за контрол на миризми и вкусове, дезинфекция и окисление на желязо и манган. Подобрената производителност на филтъра от гледна точка на по-дълъг живот или подобрено отстраняване на частиците, или и двете може да бъде допълнителна полза от използването на озон; озониращите продукти обаче, трябва да се контролират, за да се предотвратят биологични проблеми с развитието на повторен растеж в разпределителната система (Logsdon et al., 1999).
Сравнение на качеството на източника на водата и желаното завършено качество на водата е от съществено значение за процеса на подбор на пречистване. Със знанието за промените в качеството на водата, които трябва да бъдат постигнати, инженерът може да идентифицира един или повече процеси на пречистване, които биха били способни да постигнат подобряване на качеството. В зависимост от предишния опит на ВиК дружествата с източници на води, данните на разположение за качеството на водоизточниците могат да варират от почти несъществуващи до доста големи (Logsdon et al., 1999).
Качеството на източника на вода е въпрос, който може да се използва за пренасочване на вниманието от процеса, ако не е доказано че той е способен успешно да пречиства обхвата на източника на качествена вода, която се среща във въпросното място (Logsdon et al., 1999).
За почти всеки вид употреба на вода, независимо дали общинска, промишлена или селскостопанска, концентрациите на разтворените съставки или температурата след тяхното използване се повишават. Следователно, качеството на водите от водните източници, които получават освободения или обратния поток се повлиява от тази употреба. В допълнение, тъй като водата се движи надолу по веригата, допълнителното използване на водата може допълнително да влоши качеството на водата. Ако се обратния поток от напояване или освободеният от общинско или промишлено предприятие поток се движи надолу по веригата и се изтегля обратно във водоносния пласт, заради отдръпване на подземните води, системата на подземните води също ще бъде засегната от качеството на повърхностните води (Winter et al., 1998).
Източникът на сурова вода може да бъде привлекателна цел за недоброжелателна намеса. Дали това е езеро, река или поле от кладенци, много източници са отдалечени и предлагат многобройни възможности за злонамерено замърсяване или физическа атака. Смята се, че големи количества замърсители са необходими за успешното отравяне на източник на вода, като езеро или река (Winslow, 2005). Разучаването на източника или произхода на суровата вода може да бъде полезно за оценка на характера на възможните проблеми с качеството и разработване на програма за наблюдение, за да се определи качеството на водата. За повърхностните води, информацията за водосборните басейни може да разкрие източниците на замърсяване, предизвикани от човека или природни. Освен това, потребител нагоре или надолу по течението може да притежава данни за качеството на водоизточника. За подземните води, познаването на специфичния водоносен пласт, от който се изтегля водата може да бъде много полезно, особено ако други близки водни съоръжения използват същия водоносен пласт (Logsdon et al., 1999).
Способността на пречиствателната станция постоянно да доставя пречистена качествена вода, отговаряща на регулациите и целите на ВиК дружествата е силно повишена, когато обхватът на източника на качествена вода е винаги в обхвата на качеството, което станцията може успешно да обработи. Често, базата данни за източника на водата е ограничена. Характеристиките за качеството, които могат да варират в широки граници, като мътност, могат да бъдат изследвани с помощта на вероятностни методи на плотиране. С такива плотирания, могат да бъдат направени оценки на мътността на водата от източника, които могат да се очакват 90 или 99 процента от времето. Когато се взимат предвид процесите на пречистване, като бавен пясък, диатомитна пръст или директна филтрация, е необходимо внимателно проучване на качеството на източника на водата, за да се гарантира успешното функциониране на тези процеси, необходимо за гарантиране на постоянно високо качество. Проблеми с качеството на източника на водата понякога може да са сигнал за необходимостта от даден процес, като например използване на флотация с въздух за пречистване на натоварена с водорасли вода. Когато се пречистват повърхностни води, следва да се има предвид концепцията за множествената бариера за опазване на общественото здраве. Източниците, обект на тежки фекални замърсявания от хора или от животни (едър рогат добитък, свине, овце, коне и други животни, способни да предаватCryptosporidium) вероятно ще изискват бариери за множествено физическо отстраняване [утаяване или флотация с въздух (DAF), последвани от филтриране] (Logsdon et al. 1999).
Надеждността на процеса е важно съображение и в някои случаи може да бъде ключов аспект при вземането на решение, който процес да се избере. Дезинфекцията на повърхностните води е задължителна, така че това е пример за процес на пречистване, който трябва да бъде по същество безотказен (Logsdon et al., 1999).
Освен ако пречиствателната станцията е извадена от експлоатация за определен период от време за поддръжка и ремонт, трябва да бъдат предоставени два или повече от всички основни елементи, като например помпи, утаяващи корита, флокулатори, филтри и устройства за захранване с химични вещества. Степента на значимост на всяка позиция трябва да се оценява въз основа на всеки отделен случай, като се има предвид, че безопасна вода трябва да бъде предоставяна по всяко време (Technical Manual, 1985).
Единственото приемливо действие в случай на неуспешна дезинфекция в станцията за пречистване на повърхностни води, е да се спре разпространението на водата от процесите на пречистване, докато проблемът се коригира и се осигури подходяща дезинфекция или докато се въведе разпореждане за "преварена вода" с оглед обществеността да не пие недезинфекцирани повърхностни води. За да се избегне неуспешна дезинфекция и сведе до минимум времето за престой в случай на отказ на оборудване, резервни системи или части за дезинфекция трябва да се съхраняват на разположение, за да се справят с извънредни ситуации. Надеждността на процеса е много важен фактор при оценяването на алтернативните системи за дезинфекция, както и други процеси, чиито неуспех би могъл да има непосредствени последици за общественото здраве (Logsdon et al., 1999.).
Надеждността на процеса трябва да бъде оценявана въз основа на всеки отделен случай, тъй като факторите, които влияят на надеждността в една ситуация, не могат да се прилагат при друга ситуация. Факторите, които могат да повлияят на надеждността включват (Logsdon et al., 1999):
Концепцията за устойчивост е важна за надеждността. Устойчивостта на филтриращите станции се определя като "... способността на филтриращата система да осигури отлично отстраняване на частиците/патогените при нормални условия на работа и да се отклонява минимално от тази работа по време на умерени до тежки смущения в процеса". Литературата относно питейната вода не е фокусирана върху устойчивостта през годините, но съществува информация за процесите, които дават вид на добре устойчиви към смущенията и тези, които са по-малко стабилни. В един пример, мътността на филтрираната вода се увеличава от 0.08 до 0.20 нефелометрични единици за мътност (NTU), докато хризотилните азбестови влакна се увеличават от 0.1 милиона на 0,36 милиона фибри/L. След възстановяване на коагулантната емисия мътността на филтрираната вода се намалява до 0,08 NTU и броят на азбестовите влакна спадна до 0.01 млн фибри/L. Докато повече се публикува за устойчивостта, инженерният опит и преценката могат да бъдат най-доброто ръководство за разглеждане на този аспект от надеждността (Logsdon et al., 1999).
Изборът на процеси, които да се включат в хода на пречистването, може да бъде повлиян силно от съществуващите процеси, когато пречиствателната станция се оценява за обновяване или разширяване. Ограниченията на мястото могат да бъдат от решаващо значение при избора на процес, особено в предварителното пречистване, когато са на разположение алтернативни процеси на избистряне, някои от които изискват само една малка част от времето, необходимо за работа на конвенционалните утаители. Хидравличните ограничения могат да бъдат важни при обратното захранване на станцията с озон или адсорбция с гранулиран активен въглен (GAC). Допълнителното стъпало, необходимо за някои процеси на третиране може да доведе до необходимост от допълнително изпомпване на място, за да се нагодят хидравличните изисквания на процеса. Това води до увеличаване на общия размер на разходите за подобрения на станцията и, в някои случаи, може да доведе до избор на различен процес. Наличието на такова стъпало може да повлияе на процеса на подбор в някои случаи. Филтрирането под налягане може да бъде избрано за обработка на подземните води след окисление за отстраняване на желязо или манган. В тази ситуация, използването на филтриране по силата на гравитацията би означавало потенциално счупване на звеното и изпомпване след филтрирането, докато с филтри под налягане може да се изпомпва директно от кладенеца през складиращите филтри (Logsdon et al., 1999).
Способността на пречиствателна станция за води да се приспособи към промените в бъдещите регламенти или промените в качеството на източника на вода е много важна. В настоящата законова среда, ВиК дружествата трябва да осъзнаят, че вероятно в бъдеще ще има повече наредби. За някои дружества, тези бъдещи регламенти могат да изискват допълнително пречистване или по-ефективно пречистване, като например когато нерегулиран замърсител е присъствал по-рано във водоизточника или когато се намалят максимално допустимите нива на замърсители във водоизточника. Някои процеси на пречистване на водата са насочени към по-тесен кръг от замърсители и не могат да бъдат лесно приспособими към контролирането на други замърсители. От друга страна, една пречиствателна станция за повърхностни води, използваща коагулация и филтриране, може да постигне достатъчно отстраняване на арсен, за да се съобрази с бъдещите по-ниски MCL в зависимост от концентрацията на арсен във водоизточника, химичния коагулант и неговата дозировка и рН на третирането. Коагулационното пречистване и пречистването чрез филтриране в този пример имат по-голяма гъвкавост за справяне с промяната на нормативните изисквания (Logsdon et al., 1999).
Качеството на водоизточника трябва да е добре установено, когато се планира пречиствателна станция, така че да могат да се изработят добри решения относно процесите на пречистване. Повечето пречиствателни станции се изграждат така, че да съществуват в продължение на няколко десетилетия, а с течение на времето могат да настъпят промени в качеството на водоизточника. Дългосрочната еутрофикация на езера може да доведе до увеличаване на цъфтежа на водораслите, проблеми с вкуса и натрупване на интензивно миришещи вещества. Някои оператори на пречиствателни станциите смятат, че водата в момента е по-трудна за пречистване, отколкото е била преди това. Защита срещу такива проблеми е прилагането на гъвкавост в процесите в пречиствателната станция, така че както настоящите, така и непредвидените бъдещи проблеми с качеството да могат да бъдат разгледани и качеството на пречистените води да отговаря на очакванията на дружеството и на неговите клиенти в дългосрочен план (Logsdon et al., 1999).
След подбор на пречиствателните процеси, тяхното проектиране и пускане в експлоатация, ВиК дружеството трябва да бъде в състояние да ги използва успешно за постигане на желаното качество на водата. Въпросът за размера на системата отнесен към комплексното пречистване е важен за по-малките системи. Ако успешното функциониране на пречиствателната станция изисква повече труд, отколкото една малка система може да си позволи, или ако нивото на технически умения надвишава тези, лесно постижими в една общност, може да настъпи провал на пречистването. Наличие и достъпа до услуги и ремонт на оборудване включват съображения свързани с време и разстояние за предоставящите услуги и това може да създаде проблеми за някои малки, много отдалечени съоръжения. Избраните процеси на пречистване трябва да бъдат използваеми в контекста, за който те ще бъдат използвани. Размерът на системата не е единствения определящ фактор в успешната операция. Понякога, управлението не е достатъчно прогресивно или не осъзнава необходимостта от осигуряване на добре обучен персонал със съвременни средства и техники, за да се улесни успешната операция в пречиствателната станция. В тази ситуация, управлението на дружествата трябва да бъдат информирано за сложността и изискванията на процесите на пречистване, преди да бъдат приети плановете за пречистване. Въвеждане на относително сложни процеси за полезна обработка на водата, чието управление не е в подкрепа на действията, които ще бъдат необходими за успешната работа, по правило води до проблеми (Logsdon et al., 1999).
Адаптивността на пречистването към автоматизация или засилен надзорен контрол и събиране на данни (SCADA) е важно за системи от всякакъв мащаб. За по-големи системи, автоматизацията или усилената SCADA може да бъде начин да се запазят оперативните разходи в съответствие с наличието на по-малък, но добре обучен и талантлив работен персонал. За малки дружества, използващи автоматизация или усилена SCADA във връзка с отдалечен мониторинг на процесите, може да се даде възможност една малка система да се използва като форма на експлоатационен договор или допълнителна циклична операция, в която високо квалифицираният специалист не е на място през цялото време, но поддържа тясно наблюдение над процесите на пречистване чрез измервателни уреди и комуникационни съоръжения (Logsdon et al., 1999).
Икономическите съображения обикновено са ключов фактор при избора на процес. Оценката на разходите за провеждане на алтернативни процеси използвайки принципите на инженерната икономика може да изглежда на пръв поглед просто, но това обикновено не е така. Когато се оценява провеждането на различни пречиствания, техните възможности не могат да бъдат идентични, качеството на получената пречистена вода от различни процеси също не може да бъде еднакво (Logsdon et al., 1999). Всички оценки на разходите ще съдържат известно количество емпирична преценка или догадки, основани на познанието относно различните елементи на разходите, от които се състои разчета (Cilensek, 2005).
Цената на водопречистването зависи от три фактора: (1) качеството на суровата вода, с разходите за повишаване му когато качество на суровата вода се влошава, (2) степента на необходимото пречистване, така че колкото по-чиста се изисква да е готовата вода, толкова повече ще струва нейното получаване и най-накрая (3) обемът на необходимата вода и от тук - размерът на пречиствателната станция, като цената на водата за единица обем намалява с повишаване на капацитета на пречиствателните съоръжения (Gray, 2008).
В такива ситуации да се вземе решение за базата на сравнение на процесите. Ако определен аспект на подобряване на качеството на водата е от полза, но не е наистина необходим, може би това не е достатъчно да го направи ценен, за да влезе в икономическите съображения. Например, както диатомитните филтри, така и филтрите с гранулирана среда за предварително пречистване чрез коагулация, могат да премахват праховите частици, но провеждането на процес, използващ коагулация, флокулация и утаяване може да отстрани по-голямо оцветяване и общ органичен въглерод (ТОС) от водоизточника. За пречистване на вода с ниска интензивност на оцветяване и ниски концентрации на ТОС, обработката за отстраняване на частиците замърсители може да бъде достатъчна и може да се предпочете използването на по-евтиния процес на филтриране, като филтрирането с диатомитна пръст. От друга страна, ако е необходимо допълнително подобрение на качеството на водите, след това всеки от въпросните процеси трябва да бъде в състояние да постигне това подобрение (Logsdon et al., 1999).
Различните видове оценки на разходите се основат на нивото на проектния дизайн, който определя известния обем на работа. Обемът на работа може да варира от скорост на поток за ежедневно пречистване и основни технологични съоръжения, до пълен набор от планове и спецификации за строителството (Cilensek, 2005). Оценката на разходите трябва да вземе под внимание цялата стойност на жизнения цикъл на един процес. И основните разходи и експлоатацията и поддръжката (O & M) трябва да бъдат включени в оценката. Остойностяването на разходите O & M може да бъде трудно, а понякога могат да се появят и непредвидени големи промени в икономиката и да анулират по-ранните оценки. В анализа на разходите трябва да бъдат включени разходи за нуждата от ремонти, за поддържане на списък от резервни части или допълнително оборудване, за персонала на оператора и за рутинни дейности по поддръжката. Някои ВиК дружества са се сблъскали с високи разходи за оборудване, поддръжка и честа смяна, обезсилвайки първоначалните икономии от собствения капитал. По-малките дружества трябва по-специално да разглеждат и смятат не само количеството на труда, свързано с различните процеси на пречистване, но и уменията, необходими за този труд. За малките дружества, разположени в предимно селски райони, далеч от големи общности и далеч от източници на техническа помощ, която да поеме по време на криза, възможността да бъдат в състояние да привлекат и задържат работници, които могат да работят с комплексно оборудване за пречистване може да се превърне във важен фактор. За някои дружества, може да бъде необходим договор за O & M или допълнителна цикълна операция за успешното дългосрочно действие (Logsdon et al., 1999).
Проблемите със съвместимостта с околната среда обхващат широк спектър от опасения, които включват управление на остатъчните отпадъци, количество води от водоизточника, загубени в процеса на пречистване и енергийни нужди за пречистването. Ефектът от пречистването на водата се простира извън пречиствателните инсталации. Ползите от осигуряване на безопасна питейна вода са много големи, но трябва да се има предвид, че процесите на пречистване, избрани да предоставят безопасна вода не бива да създават сериозни екологични проблеми. Количествените изчисления за ползите за общественото здраве и екологичните щети, приписвани на алтернативните процеси за пречистване пораждат много предположения, поради статистическия си характер и боравенето със сигурни данни само в ограничен размер. Трудността, обаче при изграждането на сигурни прогнози за общите ефекти върху околната среда не трябва да обезкуражава инженерите и собствениците (Logsdon et al., 1999).
Отпадъци или утайки и други странични продукти от пречистването на водите обикновено се определят като съвместими с околната среда. Изхвърлянето на големи количества водни утайки в повърхностните води вече не е разрешено в повечето места. Поради това, отпадъците, получени чрез коагулация, усилена коагулация и омекотяване с вар, трябва да се елиминират по екологично приемлив начин. Отделянето на солеви разтвори от йонообменниците или при някои мембранни процеси могат да представляват проблем за местата, до които в близост няма източници на солена вода. Обработка на отпадъчния материал може да представлява значителна част от общите разходи за пречистване на водата; в някои случаи, опасенията относно отпадъчния материал могат да повлияят на избора на процес (Logsdon et al., 1999).
Разхищението на вода е проблем, който може да бъде важен в области с ограничени водни запаси. Пречистването използва мембранни процеси, които имат някои предимства пред други подходи за филтриране, но ако част от водата отхвърлена от мембранния процес е в прекомерно количество, след това на разположение остава по-малко вода, за да се задоволи търсенето на пречистена вода. В много области се практикува рециклиране на големи потоци технологични отпадъци със или без допълнителна обработка (Logsdon et al., 1999).
Потреблението на електроенергия от ВиК дружествата може да се превърне в грижа за околната среда в бъдеще. Изготвянето на приблизителна оценка на бъдещите разходи е много трудно. Тези, които смятат, че могат да определят възможното въздействие на бъдещи увеличения на разходите за енергия, може да си припомнят ситуацията в Съединените щати от средата до края на 1970-те, когато се наблюдава енергийна криза и рязко повишаване на цените на горивата. Сравняване на цените за доставка на коагулантни химикали, разходите за депониране на утайки и електрическата енергия, на принципа „преди и след“ може да бъде полезно при сравнителна оценка на уязвимостта на пречиствателната станция, работеща чрез коагулация и уязвимостта на тази, работеща чрез микрофилтрация по отношение на бъдещи увеличения на цените на енергията (Logsdon et аl., 1999).
Влиянието на процесите на пречистване върху желаното качество водата в разпределителната система е фактор, който трябва да се вземе предвид при оценката на процеса, и включва (Logsdon et аl., 1999):
Регулаторните изисквания, свързани с мониторинга на системата за разпределение на водата са такива, че дори питейната вода след пречиствателната станция да отговаря на MCLs, влошаване на качеството на водата в системата за разпределение може да доведе до проблеми с нормативното съответствие.
Необходимо е да бъдат подбрани процеси на пречистване, които подобряват стабилността на водата. Например, способността на озона да нарушава молекулните връзки на големи органични молекули и да образува малки органични молекули или молекулни фрагменти може да доведе до образуването на по-подходящ хранителен субстрат за бактериите, открити във водите, така че използването на озон да стимулира растежа на водните бактерии. Ако този растеж се осъществява в рамките на филтърното корито в пречиствателната станция, може да се произвежда вода с голяма биологична стабилност. От друга страна, ако малко или никаква органична материя се метаболизира от бактериите във филтърното корито, органичните вещества ще преминат в разпределителната система и могат да стимулират растежа на биофилми там. Биофилмите в разпределителната система могат да предизвикат различни проблеми, включително микробиологични нарушения в съответствията, вкусове и миризми, прекомерна нужда от хлор и свободното изчерпване на хлора и корозия на водопроводите. Ако рН и алкалността на пречистените води са такива, че водата не е стабилна във времето, качеството на водата в системата за разпределение може да се промени достатъчно, за да предизвика проблеми с корозията, въпреки че водата не изглежда да е проблематична в пречиствателната станция (Logsdon et al., 1999).
Когато множество водни източници се използват от едно единствено ВиК дружество, могат да възникнат проблеми, свързани с водна несъвместимост. Това може да бъде причинено от природата на изходните води, като например вода с високо съдържание на минерали се смесва в разпределителната система с вода с ниско съдържание на минерали. В допълнение, такава ситуация може да възникне, когато повърхностни води пречистени по традиционен начин се поставят в една обща система за разпределение с води, обработена чрез обратна осмоза. Алтернативно, вода от различни източници може да се пречиства с различни техники за дезинфекция. Като цяло, смесването на хлорирана вода и дезинфекцирана със свободен хлор вода в разпределителната система се счита за нецелесъобразно. В зоната, където двете различни води си взаимодействат, свободният хлор може да реагира химически с монохлорамина, намалявайки остатъчния наличен свободен хлор и формирайки дихлорамин или азотен трихлорид. Оплаквания за специфичен вкус и мирис на водата могат да произтичат и от тази практика (Logsdon et al., 1999).
В много случай възможността за мащабиране на процесите или за намаляване на техния мащаб е от съществено значение. Сложните процеси на пречистване, като коагулация и филтриране на повърхностните води или утаечно омекотяване с вар, могат да бъдат намалени физически, но разходите за оборудване и необходимостта от високо квалифициран оператор може да направи процесите в по-малък мащаб непрактични. Процесите, които са практични и управляеми при 10 mgd (38,000 м3/ден) или дори 1 mgd (3800 м3/ден) може да са твърде сложни при 0.01 mgd (38 м3/ден). От друга страна, процесите, които работят много добре за малки водни системи може да не са практични за големи системи. Мембранната филтрация работи много добре за малки системи, но използването на микрофилтрационна установка с размери в границите от 100 до 500 mgd (3.8 х 105до 1.9 х 106м3/ден) би довело до много голям размер на тръбопроводите и клапите за свързване на голям брой малки модули. Процесите, които използват модули за пречистване (например, за микрофилтрация) се разширяват за по-големи размери, като се съединят заедно повече модули. Това може да стане проблематично за разширяване до 100-кратен размер. От друга страна, филтрите с гранулирана среда могат да се разширят чрез проектиране на филтри с голяма или малка площ (Logsdon et al., 1999).
