1.4. Европейски директиви и законодателства

1.4.1.Преглед на директивите

Директивата за питейната вода (Директива на Съвета 98/83 / ЕО от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека) се отнася за качеството на водата, предназначена за консумация от човека. Нейната цел е да се защити здравето на хората от неблагоприятното въздействие на всяко замърсяване на водите, предназначени за консумация от човека, като се гарантира, че те са здравословни и чисти.

Директивата за питейната вода се отнася за:

Всички разпределителни системи, обслужващи повече от 50 души или доставящи повече от 10 кубически метра вода на ден, но също така и до разпределителни системи, обслужващи по-малко от 50 души / доставящи по-малко от 10 кубически метъра вода на ден, ако доставката на вода е част от икономическа дейност;

• питейна вода от цистерни;
• питейна вода в бутилки или в контейнери;
• вода, използваща се в хранително-вкусовата промишленост, освен ако компетентните национални органи не са установили, че качеството на водата не може да влияе върху здравословния ефект на крайния хранителен продукт или формата му.

Директивата за питейната вода не се прилага за:

Природни минерални води, признати като такива от компетентните национални органи, в съответствие с Директива на Съвета 80/777/ЕИО от 15 юли, 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно експлоатацията и продажбата на природни минерални води и отменена с Директива 2009/54/ЕО от 18 юни, 2009 г. относно експлоатацията и продажбата на природни минерални води;

Водите, които са лекарствени продукти по смисъла на Директива на Съвета 65/65/ЕИО от 26 януари, 1965 г. за сближаване на разпоредбите, установени със закон, наредба или административен акт, свързани с лекарствени продукти и отменена с Директива 2001/83/ЕО за Кодекса на Общността за лекарствените продукти за хуманна употреба.

Директивата установява основните стандарти за качеството на ниво ЕС. Общо 48 микробиологични, химични и индикаторни параметри трябва да се контролират и проверяват редовно. Като цяло, насоките на Световната здравна организация за питейните води и становището на Научния консултативен комитет на Комисията се използват като научна основа за стандартите за качество на питейната вода.

Когато въвеждат Директивата за питейната вода в националните си законодателства, държавите-членки на Европейския съюз могат да включват допълнителни изисквания, например за регулиране на допълнителни вещества, които са от значение в рамките на тяхната територия или да определят по-високи стандарти. Държавите-членки обаче, нямат право да определят по-ниски стандарти, тъй като нивата на защита на здравето на човека трябва да бъдат еднакви в рамките на целия Европейски съюз.

Държавите-членки могат за ограничен период от време да се отклоняват от химическите стандарти за качество, посочени в Директивата. Този процес се нарича "дерогация". Дерогация може да се допусне, при условие че не представлява потенциална опасност за здравето на хората и при условие, че доставката на вода предназначена за консумация от човека в съответния район, не може да се поддържа чрез други разумни средства.

Директивата изисква също редовно осигуряване на информация на потребителите. В допълнение, качеството на питейната вода трябва да се докладва на Европейската комисия на всеки три години. Обхватът на докладването е определен в Директивата. Комисията оценява резултатите от мониторинга на качеството на водата по отношение на стандартите в Директивата за питейната вода и след всеки отчетен цикъл издава синтезиран доклад, който обобщава качеството на питейната вода и подобряването му на европейско ниво.

Снимка 5: Хлориращи и изпомпващи единици в станция за пречистване на питейна вода

1.4.2 Водоснабдяване

Снабдяването с питейна вода в ЕС се организира по зоните за снабдяване, т.е. определени географски региони, в които водата предназначена за консумация от човека идва от един или повече източници и в рамките на които качеството на водата може да се счита, че е приблизително еднакво. Директивата прави разлика между малките и големите зоните за снабдяване. Минималните изисквания за качество на водата са еднакви и за двата типа зони. Въпреки това, изискванията за мониторинг се различават и държавите-членки не трябва да докладват за малките зони за снабдяване. Около 65 милиона души се обслужват от малки зони за снабдяване. По отношение на водоизточниците в ЕС, водоснабдяването се захранва основно от подпочвени води, повърхностни води, включително изкуствени водоеми. Водоизточниците се различават значително между държавите-членки. Преглед на източниците е правен и прилаган към предходни доклади и се поддържа от Евростат. Съществуват значителни разлики между големите и малките зони за снабдяване, като процентът на подземните водни източници за малките зони за снабдяване е много по-висок (84%). Замърсяване на подпочвените води, по-специално чрез трудни за откриване вещества като пестициди, както и замърсяването на повърхностните води, все повече повлияване от промените в климата (наводнения, екстремни количества валежи), могат да създадат проблеми за питейната вода. Координиран мониторинг на подпочвените и питейните води, заедно с отчитане на необходимостта от адаптиране към измененията на климата и прилагането на мерки за намаляване на ефектите им, би било от полза за безопасността на питейните води.

Снимка 6: Изглед от язовир за водоснабдяване

1.4.3. Качество на питейната вода

С цел да се гарантира безопасност на питейната вода за консумация от човека, Директивата за питейната вода определя минималните изисквания за качеството на водата. Тя определя микробиологични и химични параметри, които могат да представляват риск за здравето на човека, когато концентрациите превишават определени прагове. За всеки един от параметрите, Директивата определя максимални стойности на концентрация, които трябва да се спазват. В допълнение към микробиологичните и химичните параметри, Директивата определя индикаторни параметри с цел да посочи възможен риск за здравето на хората, който изисква коригиращи действия, само ако по-нататъшно изследване потвърди риска за човешкото здраве. Отчетените данни по тези параметри показват, че качеството на питейната вода в ЕС като цяло е много добро. Общата тенденция е също положителна. За големите зони за снабдяване, болшинството държави-членки показват степен на спазване на микробиологичните и химическите параметри между 99% и 100%. За няколкото държави-членки, които показват степен на съответствие по-ниска от 99%, ще се изискват засилени действия, които да гарантират, че всички граждани обслужвани от съответните зони на водоснабдяване могат спокойно да използват доставената питейна вода.

За информация и мониторинг; Директивата изисква държавите-членки да гарантират, че се извършва редовен мониторинг на качеството на водите, предназначени за консумация от човека. Подходите за мониторинг обаче, се различават между държавите-членки и дори между различните зони на водоснабдяване в рамките на отделните държави-членки, което води до различни нива и наличност на данните от мониторинга. Това не означава непременно провал в изпълнението на законовите изисквания, тъй като Директивата дава възможност за адаптирани програми за наблюдение в зависимост от специфичните характеристики на зоната на водоснабдяване. Анализът показва обаче, необходимостта от преразглеждане и по-добро рационализиране на текущите подходи за мониторинг, като се има предвид по-специално подходите за оценка на риска и управление на риска в плана за безопасност на водите на СЗО. По отношение на наблюдението и изпълнението от държавите-членки, Комисията работи по т. нар. "Рамка за структурирано изпълнение и информация" (SIIF), за създаване на системи на национално ниво, които активно да разпространяват информация за това как се изпълнява законодателството на ЕС в това отношение. Тази информация се обобщава, за да се осигури преглед за целия ЕС. Изискването на Директивата за предоставяне на разположение на потребителите на актуална информация за качеството на питейната вода, също може да бъде обвързано с такава информационна рамка и съответно - да бъде подобрено в този контекст. Данните на питейната вода също могат да бъдат по-ясно свързани с информационната система за водите на Европа (WISE), която включва широк спектър от събрани данни и информация от институциите на ЕС.

1.4.4. Дерогации

Директивата позволява дерогации от стандартите за качество на питейната вода при много строги условия и ограничения във времето. Тези дерогации не могат да представляват потенциална опасност за здравето на човека и могат да бъдат установени, само ако снабдяването с питейна вода в съответната област не може да се поддържа по друг начин чрез други разумни средства. Дерогацията не може да надвишава период от три години. Въпреки това, когато дадена държава-членка счита, че е необходим по-дълъг период на дерогация, тя може да предостави втора дерогация за максимален период от три години, като трябва да представи основания за това решение на Комисията. В изключителни случаи, дадена държава-членка може да поиска трета дерогация от Комисията. Комисията в този случай внимателно ще оцени искането и може да го отхвърли или да предостави дерогация за максимален период от три години.

Комисията счита, че на съществуващите водоснабдителни системи не трябва да бъдат издавани нови дерогации на стандартите за качество на питейната вода, с изключение на случаи на непредвидено замърсяване или след въвеждане на стандарти за нови параметри или влизане в сила на изменени стандарти за качеството на питейната вода. За нови водоснабдителни системи, дерогациите могат да се разглеждат при строги условия, ако източниците на замърсяване могат да се санират в рамките на приемлив период от време и в случай, че няма възможна алтернатива на новата доставка.

Предизвикателствата пред политиките на ЕС за питейната вода довеждат до установяване на високо качество на питейната вода в целия ЕС през последните десетилетия. Все пак, за да се запазят тези високи стандарти за качество и справяне с останалите специфични предизвикателства, необходимо е допълнително адаптиране на правната рамка на ЕС.

Изискват се и специфични действия за намаляване на течовете в разпределителните мрежи. В около половината от държавите-членки, повече от 20% от чистата питейна вода се губи в разпределителната мрежа, преди да достигне крановете на потребителите, а за някои държави-членки този дял е по-висок от 60%.

1.4.5. Заключения

Анализът потвърждава, че Директивата за питейната вода допринася за високото качество на питейната вода в целия ЕС, както се вижда от данните за високите нива на съответствие със стандартите за качество на питейната вода. Независимо от факта, че изпълнението й е задоволително и че е постигнат напредък в много области, идентифицирани са следните проблеми и предизвикателства:

• Трябва да се подобри водоснабдяването с вода с високо качество, по-специално в отдалечени и селски райони. Малките водоснабдителни зони в тези области изискват специфични подходи за управление, основано на риска. Следва да се проучи и ролята на Директивата за питейната вода в този контекст.
• Основаните на риска подходи за управление на големи водни запаси биха позволили по-рентабилен анализ на мониторинга и параметрите по отношение на идентифицираните рискове и биха осигурили по-добри гаранции за защита на човешкото здраве. Методологиите за мониторинг и анализ трябва да отразяват най-новите научни и технологични развития.
• Новата научна информация за химическите и други параметри за питейната вода трябва да се разглежда в съответствие с текущото преразглеждане на насоките за питейна вода на СЗО, включително нововъзникващите замърсители.
• Трябва да се използват модерни информационни технологии и по-лесен достъп до информация за околната среда, за да се осигури актуална информация за потребителите и за да се проучи как да се свържат различните мониторингови данни с отчитане и информация за потребителите.
• Сроковете за изпълнение и механизмите за дерогация са като цяло неактуални и се нуждаят от актуализация и надграждане.

Широко обществено обсъждане в рамките на ЕС ще бъде първа стъпка към по-нататъшна задълбочена оценка на посочените по-горе предизвикателства и как те могат да бъдат най-добре решени. То може също така да допринесе за разрешаване на допълнителни въпроси, за да се гарантира по-нататъшното подобряване на стандартите за качество на водата на територията на ЕС.