1.2. Нуждата от пречиствателни станции за питейни води

Веществата, които се отстраняват по време на процеса на пречистване на питейните води, включват суспендирани твърди вещества, бактерии, водорасли, вируси, филаментозни гъби, минерали като желязо, манган и сяра и други химически замърсители, като например торове. Прилагат се мерки, за да се гарантира качеството на водата не само по време на процеса на пречистване, но също и по време на нейното транспортиране и разпределение след пречистването. Поради това обичайна практика е да има остатъчни дезинфектанти в пречистената вода, за да се елиминира всяко бактериологично замърсяване по време на разпределението й.

Таблица 1 Някои най-често срещащи се замърсители на водите, откривани в пречиствателните станции за питейни води и възможности за тяхното отстраняване.

Пречистването на водата, за да стане тя годна за пиене, е многостепенен процес, който често включва химични, физични и биологични методи.

Химичните процеси включват окисление, коагулация и дезинфекция. Физичните процеси се състоят от флокулация, утаяване, филтриране, адсорбция и дезинфекция с използването на ултравиолетова светлина. Биологично активният въглен (БАВ) и филтрирането през пясъчен слой се включват към биологичните процеси.

Видовете пречистване зависят от източника и размера на водната система. Например, ако източникът на вода е на повърхността, той е изложен по-пряко на отток по време на валежни периоди и на атмосферните влияния; следователно, тези източници (като езера, реки, язовири и т.н.) са по-лесно замърсяеми и ще се нуждаят от допълнително пречистване с цел да се направи водата годна за питейни нужди. От друга страна, подземните водоизточници са по-склонни да изискват минимална обработка, тъй като не се изложени на атмосферни влияния и преминават през естествения процес на утаяване и пречистване на водата през почвата.

В световен мащаб се използват комбинации от различни процеси за пречистване на питейна вода за битови нужди. Изброените по-долу са само част от такива процеси.

Няма единно решение/процес по отношение на пречистването на водата, особено когато тя се получава от различни източници. В допълнение, проучвания на възможностите за пречистване трябва да се извършват по време на различните сезони, за да се стигне до най-подходящия процес.

Технологиите за пречистване на питейни води са добре развити. На разположение са типови проекти, които се използват от много водно-пречиствателни съоръжения (обществени или частни). В допълнение, редица частни компании предоставят патентовани технологични решения. Автоматизацията на пречистването на води и отпадъчни води е широко разпространена в икономически напредналите страни. Степента на прилагане на автоматизирани процеси обикновено се определя от капиталовите и оперативните разходи за мониторинг на качеството на наличните технологии.

Наличието на безопасна питейна вода с високо качество и в достатъчно количество е от съществено значение за нашето ежедневие, за пиенето на вода и приготвянето на храна. Питейната вода се използва и за много други цели, като например миене, почистване, хигиена или поливане на растения.

Европейският съюз има дълга история относно политиките си за питейната вода. Тези политики гарантират, че водите предназначени за консумация от човека, могат да бъдат консумирани без опасност за живот и са с високо ниво на защита по отношение на здравето. Основните жалони на тези политики са:

• Гарантиране, че качеството на питейната вода се контролира чрез стандарти, основани на най-нови научни доказателства;
• осигуряване на ефикасен и ефективен мониторинг на сигурността, оценката и поддържане на качеството на питейните води;
• Осигуряване на адекватна, навременна и подходяща информация, предназначена за потребителите;
• Принос към политиките на ЕС на по-широка основа за водите и здравето.