Пречистване на питейни води в Турция

В Турция има 25 хидроложки басейни с обща повърхност на водния отток от 193 млрд. м³/година, както е показано на фигура 2. (Orman ve Su İşleri Bakanlığı, 2014.). Общините подават към водопроводната мрежа 4,9 млрд. м³ вода от тези водни източници . От това количество, 48,9% се добива от язовири, 28,3% от кладенци, 19,2% от извори, 2% от езера / изкуствени езера и морето,и 1,6% от реките. (TÜİK, Municipal Water Statistics 2012, 2014 г.)

Фигура 13.1 Водни басейни

Средното количество вода, подавано от общините към водопроводната мрежа се представлява 216 литра на глава от населението на ден. За трите най-големи градове, количеството на подадената вода на глава от населението на ден се изчислява на 186 литра за Истанбул, 217 литра за Анкара, и 223 литра за Измир.

Някои статистически данни, свързани с водните ресурси, тяхното подаване, обработка и разпределение са посочени в Таблица 1.

Таблицата по-горе показва, че от 2012 г., в съответствие с резултатите от проучване за общинската водна статистика, 2928 общини от 2 950 са били обслужвани от водопроводната мрежа. Общинското населението почти изцяло (99%) се обслужва от водоснабдителната мрежа. Като цяло, 83% от населението (градско 94%, селско 62%) на Турция има достъп до подобрени санитарни условия, което включва като минимум домакинствата да имат връзка с обществената канализация, септична система или просто септична яма. (EU Sector Operational Programme, 2014)

Пречиствателни станции за питейни води са осигурени в 346 общини, обслужващи 54% от общото общинско население на Турция. (TÜİK, Municipal Water Statistics 2012, 2014г.)

Фигура 13.2 Количество пречистени питейни води

Както може да се види от Фигура 3, количеството пречистена вода се е увеличило от 1,71 млн. м³/година на 2 729 млн. м³/година за последните 10 години.

Пречиствателни станции битови води са проектирани и конструирани в съответствие с европейските стандарти. Капацитетът за пречистване на изградените съоръженията варира между 1.600.000 м³/ден и 50.000 м³/ден в зависимост от населението на градовете. (Adem, et al., 2009)

Към края на 2011 г., DSI е пуснал в експлоатация 44 проекта за водоснабдяване, доставяйки приблизително годишно общо 3,310 млрд. м³ битови и промишлени води до 34 млн. хора. Тридесет и две пречиствателни станции за битови води от гореспоменатите проекти в 25 града, разработени от DSI, се оперират от съответните общини. В тези пречиствателни станции се обработват 5 798 788 м³/ден вода в съответствие със стандартите на Европейския съюз. В 25 града са разработени пречиствателни станции от DSI. След приключване на строителните работи, тези съоръжения са прехвърлени на съответната община.

Според доклада на ЕС за секторния анализ (2014 г.), специфичните цели за качество на питейната вода и нейното пречистване са;

• Да се осигури питейна вода за населението в съответствие с националните и европейските стандарти;
• Да се оптимизира използването на природните ресурси и да се подобри ефективността на системата за разпределение на водата;
• Да се намали натоварването от замърсяване в приемащите водни тела (повърхностни и подземни) и да се защитят системите за питейна вода от замърсяване;
• Да се осигури ефективност на пречиствателните станции и намаляване на оперативните разходи.

Турция провежда няколко инвестиционни дейности за управление на водите в периода на присъединяване към ЕС. Според EOP, от 32 инфраструктурни проекта за управление на водите, представени в ЕК, 17 са в процес на изпълнение.

2. Пречистване на питейни води в България

България се присъедини към ЕС на 1 януари, 2007 г. и хармонизира законодателството си с директивите на ЕС за прилагане на Рамковата директива за водите (РДВ) по отношение на основните цели за опазване на околната среда, като гарантира снабдяването с питейна вода и вода за други нужди, прилагайки екологичните стандарти и наредби. С цел да се охарактеризира сектора Питейни води, са взети под внимание следните важни въпроси:

1. Разработени са планове за управление на речните басейни, които осигуряват основните връзки между водата за пиене и водите, предназначени за други нужди, включително мерките за добро качество на повърхностните и подземните води. По отношение на сектора Питейни води, акцентът пада върху изграждането на водосборни и пречиствателни станции за отпадни води съгласно българското и европейското законодателство. Тази стратегия за питейните води е в съответствие със съществуващите планове за управление на речните басейни.
2. Представени са Българската национална стратегия за водите и Плана за действие за управление и развитие на водния сектор, които бяха одобрени от парламента през м. ноември, 2012 г. Те показват цялостната визия за водния сектор, включително за управление на водните ресурси, водноелектрическата енергия, защитата от наводнения, напояване, водоснабдяване и канализация. Това определя по-активна роля на обществените власти в разработването и управлението на сектора.
3. Описан е сектора Водоснабдяване и канализация (ВиК), обхващащ 28 регионални компании, както и ВиК дружествата, предимно държавна собственост (фиг. 3 и 4).
4. Обсъдени са въпроси, свързани с Европейското и националното законодателство, които описват европейските и националните особености на законодателството по отношение на питейните води, наредбите в сектора Водоснабдяване и канализация, общественото одобрение като ключ към изпълнението на ВиК стратегията, бъдещите тенденции и цели, а така също и плановете за действие за тяхното изпълнение.

Фигура 3. Анализ на водоснабдяването в България по административни области.

Фигура 4. Основни участници във ВиК сектора в България ("Стратегия за развитие и управление на сектор Водоснабдяване и канализация в Република България 2014-2023", Министерство на регионалното развитие).

Специално внимание е отделено на PureH2O целевите ПОО групи. Представена е визията за развитието на ВиК сектора чрез образование на ЕС/национално ниво. Проучени и определени са следните групи във връзка с нуждите от ПОО в PureH2O сектора: преподаватели в ПОО, обучители, подкрепящи обучението специалисти, кариерни и образователни консултанти, директори и мениджъри на училища и други образователни институции и отговорни за политиките лица.

Посредством предварителното определяне на образователния обхват е изградена система за секторна квалификация, основана на компетенции. Тя се основава на системата ISCO и е предназначена за специалисти с ключови длъжности в областите: микробиология, химия, градско строителство, екологично инженерство, електроинженерство, механика, инженерна химия, планиране на селищното устройство и трафик, образование/професионално обучение.

За развитието на пакета компетенции е представена карта на компетенциите за всеки тип ПОО професионалист в сектор Водоснабдяване. Извършен е анализ на специфичните нужди от ПОО в сектор Водоснабдяване в България и са предложени иновативни решения за образованието на целевите ПОО професионалисти въз основа на системите ЕКР/НКР. За тази цел е обсъдена българската национална квалификационна рамка за учене през целия живот (БКР): разработване и прилагане, структура и перспективи за реализация. В тази връзка е коментирана българската образователна система и структура на ПОО. На основата на изчерпателна информация за броя и вида на българските образователни институции и програми са предложени специфични компетенции по отношение на целевите PureH2O професионалисти.

В заключение, анализът на необходимостта от ПОО в сектор Водоснабдяване с питейни води в България очертава реалната картина на съществуващите потребности за развитие на нови познания, умения и компетентност на преподаватели/обучители и други подкрепящи обучението специалисти в този сектор. Той се основава на базата на получени данни от изследвания в България. Ето защо, обучителната програма PureH2O трябва да се провежда на основата на елементи, въведени от системата на БКР (знания, умения и широки компетенции) и имащи като отправна точка стандартите ISCO, за да се постигне необходимата прозрачност на квалификациите и да се отговори на нуждите на пазара на труда в ЕС.

Използвана литература

1. Adem A.Ü. et al., Turkey Water Report, General Directorate of State Hydraulic Works, Ankara, 2009.
2. DSİ, Foreign Relations Office, Water and DSi, General Directorate of State Hydraulic Works, Ankara, 2012.
3. EU Sector Operational Programme for Republic of Turkey, 2014. (www.ipa.gov.tr/Pictures/Files/Editor/.../SOP%20Taslak_150514.doc)
4. Muluk, Ç.B., Kurt, B., Turak, A., Türker, A., Çalışkan M.A., Balkız, Ö., Gümrükçü, S., Sarıgül, G.,Zeydanlı, U. 2013. Türkiye’de Suyun Durumu ve Su Yönetiminde Yeni Yaklaşımlar: Çevresel Perspektif. İş Dünyası ve Sürdürülebilir Kalkınma Derneği - Doğa Koruma Merkezi.
5. Forestry and Water Affairs, Ulusal Havza Yönetim Stratejisi 2014-2023, Ankara, 2014.
6. Turkish Statistical Institute, Municipal Water Statistics-2012, Ankara, 2014. (http://www.turkstat.gov.tr/PreHaberBultenleri.do?id=16171)
7.  Wastewater Treatment Plants Design Directory was published in 2012 by Water Management Department of The Ministry of Forestry and Water Affairs
8. Water Treatment Plants Design and Operation Fundamentals was published in 2013 by Water Management Department of the Ministry of Forestry and Water Affairs.
9. Strategy for Development and Management of the Water Supply and Sanitation Sector in the Republic of Bulgaria 2014 – 2023; Report of Republic of Bulgaria Ministry of Regional Development; April 2014.
10. Sandeva G, Sandev N, Deliradeva R, Gidikova P, Platikanova M (2015) A Study on the Quality of Drinking Water Disinfection in Small Settlements from Stara Zagora Region, Bulgaria. Bulletin USAMV series Agriculture 72(1).
11. "Water Framework Directive". http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=URISERV:l28002b.
12. "Water Framework Directive Implementation Report". http://ec.europa.eu/environment/water/water-framework/impl_reports.htm
13. "Europe paves the way for revision of the Drinking Water Directive", Water 21, Journal of the International Water Association, August 2006, p. 18
14. "The pivotal role of water safety plans", Water 21, Journal of the International Water Association, August 2006, p. 21-22
15. "EUR-Lex – 31991L0271 – EN". http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX:31991L0271
16. "Summaries of EU Legislation: Urban waste water treatment". European Commission. http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=URISERV:l28008
17. "EUR-Lex – 31998L0015 – EN". http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX:31998L0015
18. "EUR-Lex – 31993D0481 – EN". http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX:31993D0481
19. Progress on Drinking Water and Sanitation, 2015; WHO, http://www.unicef.org/publications/files/Progress_on_Sanitation_and_Drinking_Water_2015_Update_.pdf
20. VET in Europe - Bulgaria; Country repot 2013; http://www.cedefop.europa.eu/EN/Information-services/vet-in-europe-country-reports.aspx
21. Spotlight on VET Bulgaria; 2013 / 2014; CEDEFOP; Report of European Centre for the Development of Vocational Training
22. BULGARIA - European inventory on NQF; Publication Analysis and overview of NQF developments in European countries. Annual report 2014.